Автор Тема: Разкази и стихове  (Прочетена 79941 пъти)

Неактивен Lun

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1988
  • Рейтинг: +8/-30
  • Вещичката!
Re: Разкази и стихове
« Отговор #20 -: Април 29, 2009, 02:29:14 pm »
Петното на стената - Вирджиния Улф

Вероятно е било средата на януари тази година, когато за първи път се загледах и видях петното на стената. Щом помня датата, значи си спомням какво съм видяла. Сега си мисля за огъня, за равномерния поток жълта светлина, трептящ по страниците на книгата ми; за трите хризантеми в кръгла, стъклена купа върху полицата над камината. Да, трябва да е било през зимата и току що бяхме приключили с чая, защото помня, че пушех цигара, когато погледнах нагоре и видях петното на стената за първи път.
Погледнах нагоре през цигарения дим, погледът ми се спря за момент на горящите въглища и в съзнанието ми нахлу онази стара моя фантазия за аления флаг, който се вее от кулата на замъка, видях групата червени рицари препускащи към мен откъм черната скала. За мое облекчение съзирането на петното прекъсна тази картина, защото това е една моя стара, почти автоматична фантазия, която вероятно съм измислила като дете. Петното беше малко и черно на фона на бялата стена и се намираше на около 6-7 инча над полицата на камината.

С какво настървение нашите мисли се струпват около нов обект, те даже го повдигат малко, също както мравките повдигат сламката и трескаво я носят, а след миг я изоставят.... Ако това петно е било направено от пирон, то той не е бил забиван за картина, може би по скоро за някоя миниатюра - миниатюра на дама с бели, напудрени къдрици, дебело напудрени бузи и устни с цвят на червени карамфили. Разбира се това ще да е бил фалшификат - защото хората, които притежаваха тази къща преди нас, биха избрали точно такава картина - стара картина за една стара стая. Те са бяха точно такива хора - много интересни, и аз мисля за тях доста често, когато се намирам на такива чудати места, защото знам че никога няма да ги видя отново и никога няма да узная какво се е случило с тях по-нататък. Те искаха да напуснат тази къща, защото искаха да сменят стила на обзавеждането си - така каза той, тъкмо когато говореше за своята гледна точка за изкуството - че то трябва да има идеи зад себе си, а ние го съзерцаваме разкъсани на две, точно както пътникът във влака е разкъсан на две - от старата дама която се готви да налее чая или от младия човек, който се готви да удари топката за тенис в градината на къща в предградията - той е разкъсан така, защото гледа бързо сменящите се пейзажи през прозореца.

Колкото до това петно, съвсем не съм сигурна за произхода му. Не вярвам да е направено от пирон - то е твърде голямо и кръгло. Бих могла да стана, но ако станех и го погледнех отблизо, мога да се обзаложа 10 към 1, че пак не бих могла да позная от какво е със сигурност, защото когато нещо вече се е случило, никой не може да узнае какво точно е станало. О, горката аз, тайната на живота! Неточността на мисълта! Невежеството на човечеството! Да осъзнаеш колко малко влияние можеш да упражняваш над предметите, които притежаваш, колко случайно нещо е животът въобще в цялата наша цивилизация - нека само изброя няколко неща, които губим в живота си - началото, това е май най-мистериозната ни загуба, нещо което може да бъде оглозгано от котка или изгризано от плъх - три бледосини кутийки с инструменти за подвързване на книги. След това идват клетките за птици, железните обръчи, стоманените кънки, кофата за въглища на Кралица Ана, дъската за багател, ръчно изработения орган, всичко това е изчезнало, скъпоценностите - също. Опали и смарагди лежат в лехите с репи. Със сигурност това е доста неудобна ситуация. Цяло чудо е, че имам някакви дрехи на гърба си, че точно сега седя заобиколена от масивни мебели. А защо ако човек въобще иска да сравнява живота с нещо да трябва да го оприличава на изстрелване в тунел на метрото с 50 мили в час и последващо приземяване в другия край, във вид, в който не ти е останала нито една фиба в косата. Така се озоваваш в краката на Господ, напълно гол ! И се търкулваш през глава по райските ливади с неувяхващи цветя, подобно на колетите увити в кафява хартия, които изсипват в безпорядък на пода на пощата. С коси развети от вятъра като грива на състезателен кон. Да, това до известна степен наподобява безумната скорост на живота, неспирното рушене и растеж, и всичко е толкова обикновено, толкова случайно...

Read more: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=42471#ixzz0E443X2L3&B

Разказа е доста дълъг за стандартен пост, но ако на някой му хареса началото и стилът може да си го допрочете  ;). Аз се влюбих във Вирджиния Улф от книгата й "Собствена стая". Писала е толкова отдавна, но .... има неща, които явно никога не се губят.  :)

Неактивен ОмМм

  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 549
  • Рейтинг: +1/-0
Re: Разкази и стихове
« Отговор #21 -: Април 29, 2009, 11:55:13 pm »
 :) :) :)Виржиния Уулф-стил,гениалност базирана на душевно заболяване,тънка проникновеност и чувствителност...Един живот толкова странен,колкото и странни са и увлеченията и/открито е обявила своята сексуална привързаност към жена/
На мен ми харесва много факта ,че изключително е ценяла руската класика-тя е един от най-добрите западни познавачи на руската литература и руските писатели.
Четох,, Орландо,,-и просто нямам думи, с които да направя сносен и не декларативен отзив.
Самоубива се след поредния пристъп на депресия.

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Разкази и стихове
« Отговор #22 -: Юни 02, 2009, 02:10:58 pm »
     Размисли

 Стоя сама в тази светла стая
и се взирам бегло в безкрая.
Блуждаещият поглед спира
на думи, които не разбира.

"Побеждавай злото чрез доброто!"
Добро лекарство, но дали е ефикасно?
Вероятно само звучи прекрасно
като сладкия звън на среброто.

И всъщност какво е добро за човека,
дали което е века,
или нещо по-различно,
което за всеки си е идилично.

Може би дума красива,
или жест, или поглед от свила,
или дар от сърце ти е нужен,
за да изгрее и твоето слънце!

И колкото повече мисля за това
ми се струва, че по-лесно разбирам света!

Наистина малко неща са ми нужни,
за да изпълнят моите дни с безброй искри.
Съвсем малко човешки неща,
които да запълнят моята душа.

Една приятелска усмивка
ме прави истинска щастливка,
а природата прекрасна
ме зарежда с мисъл ясна!

Това премахва всяко зло и
би трябвало да е добро.
Така че думите старинни не са развалина,
а чиста, необятна, човешка истина.
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Разкази и стихове
« Отговор #23 -: Юли 10, 2009, 01:36:04 pm »

          "Параноя"

Да, ти обичаш страховете си,
къде би си купила едно кило от тях?
А аз мога да продавам емоциите,
за жалост - ми остана само евтин смях.

Не можеш да се доверяваш лесно,
казваш - реакция защитна срещу всеки.
Но защо това пробужда интереса,
за откриване на човешкото в човека?

Разбирам, срещу всички си готова,
да поведеш война, и да се бориш,
нима трябва толкова да си сурова,
и назад във времето ми да се ровиш?

Лекари питах, било им вече ясно -
проблема не е в хората, а в тебе само.
Понякога за душите ни е опасно,
ако останат сами, без приятелско рамо.

Аз само предлагам да съм героя,
но не този, който би спорил срещу тях.
Предлагам срещу тази параноя,
малко останали дози от моя евтин смях.
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен Vegal

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1974
  • Рейтинг: +259/-230
Re: Разкази и стихове
« Отговор #24 -: Август 20, 2009, 12:21:56 pm »
Мимолетност

Родих се призори,

детството ми мина сутринта,

а около пладне

прекосявах вече младостта си.

И не че ме е страх,

че времето минава толкоз бързо.

Само малко ме тревожи мисълта,

че може би утре

ще съм

твърде стар,

за да направя всичко, което съм отлагал.

Хорхе Букай

*Живота е като кучешки впряг, ако не си водач - виждаш само ....задници!*

Неактивен tristram

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1483
  • Рейтинг: +40/-29
  • I am what I am
    • chapter 00
Re: Разкази и стихове
« Отговор #25 -: Август 23, 2009, 12:38:32 am »
етюд в тъмно зелено

той бавно крачеше в дъжда. капките се стичаха по качулката, по раницата, по ръцете му. не ги забелязваше. не бързаше за никъде. случайна мисъл го усмихна. зачуди се 'кога спрях да усещам дъжда?' може би само ръмеше и за това не го забелязваше, а може би бе същият гневен порой, който валеше от месеци. може би просто бе станал по-безчувствен. може би бе спрял да чувства дъжда. 'чудесно!' помисли си, 'на кой му пука за гадната вода?'. продължи да крачи, улиците бяха пусти, дъждът не спираше, не спираше и човекът. друга самотна мисъл пропълзя в съзнанието му. 'а дали още мога да чувствам огън?'. без да спира се наведе напред и запали клечка кибрит. държа я докато изгоря цялата и в шепата му остана само сгърчен въглен. усети болка, само болка... нямаше топлина! това не му направи впечатление, всъщност вече май нищо не му правеше впечатление. важното беше единствено да не спира. захвърли безполезния въглен в една кална локва, нещо в него го тревожеше. чувстваше се по-тежък и бавен. всяка следваща крачка, му се струваше по-трудна от предишната. усети движенията си като на забавен кадър. сякаш газеше в желе... не, не беше желе, тиня? не... по-скоро гъста вода. все едно крачеше по океанското дъно, а не в пустия град. спомни си какво му бяха казали забравените му спомени: 'във водата хората могат да крачат, или да плуват.' прииска му се да плува. прииска му се да избяга. отпусна се напред, протегна ръце и... се разби на паважа! строши се на едри късове... една последна мисъл угасна в празния му поглед 'бе се превърнал в камък!'. бе се превърнал в камък много отдавна, без дори да забележи, и едва сега го беше осъзнал... твърде късно.


Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Разкази и стихове
« Отговор #26 -: Август 25, 2009, 05:30:43 pm »
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Разкази и стихове
« Отговор #27 -: Септември 08, 2009, 03:59:01 pm »
  

     <>Прочетох в очите му как хиляди пъти си е представял този момент, oбстановката около нас, прическата ми, цвета на дрехите ми. Исках да му кажа ДА, а също и че ще бъде добре дошъл в моя живот, че сърцето ми е победило в битката. Исках да му кажа колко силно го обичам, колко силно го желая в този момент.

Но продължавах да мълча. Сякаш насън станах свидетел на вътрешната му борба. Видях, че пред него стои моето НЕ, страхът да не ме загуби, неприятните думи, които са му отправяли в подобни моменти — защото всички ние минаваме през това и то оставя белези.

Очите му заблестяха. Знаех, че в този момент той се опитва да преодолее всички прегради. И тогава освободих едната си ръка, взех чашата си и я поставих на ръба на масата.

— Ще падне! — каза той.
— Точно така! Искам да я събориш!
— Искаш да счупя чашата?
Да, да счупи чашата. Толкова прост на пръв поглед жест, а в същото време съдържаше в себе си страхове, които никога няма да успеем да си обясним. Какво лошо има в това да счупим някаква евтина чаша, след като всеки от нас го е правил неволно!
— Искаш да счупя чашата? — повтори той. — Защо?
— Мога да дам някакво обяснение, но в действителност искам да я счупиш просто така.
— Заради теб?
— Не, разбира се!
Той гледаше стъклената чаша на ръба на масата и се боеше, че ще падне.
Това е временен ритуал, както ти би се изразил — прииска ми се да му кажа. — Това е забранено. Чаши не се чупят нарочно. Когато сме на ресторант или вкъщи, внимаваме чашите да не се окажат на ръба на масата. Нашият вътрешен свят изисква да внимаваме чашите да не паднат на пода.
В същото време — продължавах да си мисля аз, — когато ги счупим, без да искаме, разбираме, че не било толкова страшно. Келнерът казва: Няма нищо, а и никога през живота си не съм виждала ресторант, в който да включват счупена чаша в сметката. Да се чупят чаши е нещо съвсем естествено и с това не ощетяваме нито себе си, нито ближния, нито ресторанта.
Блъснах масата, чашата се разклати, но не падна.
— Внимавай! — каза той инстинктивно.
— Счупи чашата! — настоях аз.

Счупи чашата — мислех си, — защото това е символичен жест. Опитай се да разбереш, че аз самата съм счупила вътре в себе си много по-важни неща от една чаша и поради това съм щастлива. Съсредоточи се върху собствената си вътрешна борба и счупи тази чаша!
Защото нашите родители са ни учили да пазим чашите, а също и телата си. Учили са ни, че детската любов не може да просъществува, че не трябва да отклоняваме мъжете от свещеническия сан, че хората не вършат чудеса и никой не предприема пътуване, без да знае къде отива.

Счупи чашата, моля те, и ни освободи от всички тези проклети предразсъдъци, от манията да обясняваме всичко и да правим само това, което другите одобряват.
— Счупи тази чаша! — помолих го още веднъж.
        
           Той прикова очите си в моите. После бавно плъзна ръката си по повърхността на масата, докосна чашата. И с бързо движение я събори на земята.

Шумът от счупеното стъкло привлече вниманието на всички. Вместо да оправдае жеста си с някакво извинение, той ме гледаше и се усмихваше, аз също се усмихвах.
— Няма нищо — извика момчето, което обслужваше масите.
Но той не го чу. Бе станал, галеше косата ми и ме целуваше.

    Паулу Коелю
« Последна редакция: Септември 18, 2009, 02:37:07 pm от Darla »
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен tristram

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1483
  • Рейтинг: +40/-29
  • I am what I am
    • chapter 00
Re: Разкази и стихове
« Отговор #28 -: Септември 08, 2009, 10:44:26 pm »
този Пабло Коелю, трябва да дойде в България, да види каква сметка ще му дръпнат тук в някой ресторант за счупена чаша (chuckle)


Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Разкази и стихове
« Отговор #29 -: Септември 09, 2009, 04:32:44 pm »
Ти за това ли се хвана? Не че аз докато го четох не си казах "да бе да".
  Но Ми харесва замисъла и всъщноста на историята.
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>