Автор Тема: Истории около огъня  (Прочетена 15313 пъти)

Неактивен ByeVas

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1100
  • Рейтинг: +0/-0
Истории около огъня
« -: Август 21, 2007, 09:53:18 pm »
П.С. Някой път може да го направим и наистина, ако се съберем ентусасти, не е задължително историите да са истински
П.П.С: П.С-то е преди, а не след, за да не разваля настроението


Така, така... за сега активните във форума сме малко, затова, преди да е станала навалица ви каня да седнем около огъня и да си разкажем малко историйки, историйки, които са подходящи за четене, когато си сам в стаята и светлината от монитора е единственото, което осветява наоколо.
Заповядайте приятели, седнете около моя огън, почерпете се с наденичките, който съм изпекъл специално за вас... знайте огъня вече не гори, останала е само жаравата, тъмно е, наоколо е хладно, но топлината от жаравата сгрява лицата ни, всички се смеем, време е някой да разкаже своята история...

« Последна редакция: Август 21, 2007, 09:57:00 pm от ByeVas »
I never wanted to be famous. I only wanted to be great.
Ray Chrales

Неактивен jessie_j

  • Глобален Модератор
  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 899
  • Рейтинг: +4/-0
  • http://www.bgkoleda.bg
Re: Истории около огъня
« Отговор #1 -: Август 21, 2007, 10:25:00 pm »
Не искам огън от монитора.
Искам край истински огън с истински приятели.
Хората, които не обичат котки, явно са били мишки в миналия си живот.

Неактивен ByeVas

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1100
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Истории около огъня
« Отговор #2 -: Август 21, 2007, 10:27:58 pm »
П.С. Някой път може да го направим и наистина, ако се съберем ентусасти, не е задължително историите да са истински  ;D

А до тогава придъжайте се към темата :) и разказвайте само истории :)
I never wanted to be famous. I only wanted to be great.
Ray Chrales

Неактивен jessie_j

  • Глобален Модератор
  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 899
  • Рейтинг: +4/-0
  • http://www.bgkoleda.bg
Re: Истории около огъня
« Отговор #3 -: Август 21, 2007, 10:46:23 pm »
Ще започна история, но нямам голяма фантазия, така че ще чакам да допълвате.

Имало едно време...

Продължете  :-[
Хората, които не обичат котки, явно са били мишки в миналия си живот.

Неактивен freya

  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 797
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Истории около огъня
« Отговор #4 -: Август 21, 2007, 10:51:54 pm »
Това се е случило някъде, само че никой не знае точно къде. Знае се само, че било странно…

Един мъж шофираше по магистралата. Часът беше около три сутринта, бе късна есен и шосето беше почти пусто. Той се прибираше вкъщи и вече виждаше топлото легло, в което ще се отпусне след дългия път. Не беше толкова изморен физически, колкото му беше писнало да обикаля с колата си и искаше да влезе на топло вкъщи и да се излежава под звуците на поредния филм, който щеше да слуша, мислейки за нещо друго.

Маркировката на пътя едва се виждаше в нощния мрак. Той включи дългите светлини, въздъхна и се загледа в сивкавия асфалт. Около пътя се простираше полето, което беше толкова монотонно и черно, толкова убийствено равно, че когато той го погледна за миг, му се стори, че го побиха тръпки. Глупости. Просто беше изтощен и всичко наоколо му се виждаше по-наситено, отколкото беше всъщност.

Когато колата се разтресе, той не разбра веднага какво е станало. Моторът внезапно загуби мощност, сякаш човек се задави, без да може да се изкашля добре. Той намали, отби в аварийната лента и спря. Имаше проблем с колата, който мислеше, че се е оправил, но явно не беше така. При мисълта, че няма да може да се прибере още няколко часа, той изтръпна и отново се вгледа в полето. Не беше страхлив – поне не повече от необходимото, – но гледката на равната шир отново му навя някакъв смътен страх. Тръсна глава и реши първо да провери нещата. Излезе от колата и отвори предния капак. Всичко изглеждаше добре, доколкото можеше да разбере. Затвори пак, върна се в колата и реши, че няма да обръща внимание на кашлящия мотор. Завъртя ключа. Нищо. Пробва пак. Нищо. Колата не искаше да запали. Не, това не можеше да се случва. Пробва пак. Нищо. Излезе, вдигна капака, разгледа, но не изглеждаше да има нещо нередно. Извади телефона от джоба си и при вида на загасналия екран го обля студена пот. Батерията беше паднала. Той се върна в колата и въздъхна. Добре… Оставаше му само да чака някой да мине.

Облегна се назад и затвори очи. Усети, че сънят бавно го оборва, но нямаше желание да го спре. Знаеше, че сега не е време да заспива, но се остави на дрямката сякаш напук. Не знаеше дали е спал една минута или едно денонощие, защото, когато се събуди, всичко наоколо изглеждаше същото. Той се огледа. Пътят беше все така пуст. Той излезе от колата да се поразтъпче и вдиша с наслада свежия нощен въздух. Реши, че всеки момент някой може да мине и зачака. Странно. Вярно, че по това време на годината пътят не беше оживен, но защо нямаше никой толкова време? Не знаеше колко е часът, но още нямаше никакви признаци на развиделяване. Добре… Той се облегна на колата. Тогава започна песента.

Не знаеше откъде идва, защото идваше от всички страни. Някакви божествени звуци, без думи, само неясни стонове на болка и щастие. Заляха безмълвното поле и изпълниха пустата нощ. Той се огледа. От хоризонта, далеч, на края на полето, се процеждаше светлина. Утрото? Не… Беше особена зеленикава светлина, сякаш идваше от дъното на океана. Стичаше се към него някак настойчива, без да го напада, сякаш го приласкаваше.Той се приближи до ръба на пътя и началото на полето. Всичко изведнъж стана зелено, а песента все така галеше слуха му и той беше сигурен, че, въпреки че не разбираше странните думи, те говореха за нещо толкова хубаво, че от самата мисъл за него човек изпитваше силна и сладка болка. Когато усети и аромата на какао, сякаш знаеше какво ще стане. Обърна се към колата. Там имаше някаква жена. И беше съвсем истинска. Той се обърка. Завъртя се отново и видя, че светлината я нямаше. Полето си беше просто поле. Песента спря.

Погледна жената и понечи да каже нещо, но тя му направи знак да мълчи. Приближи се до него и той усети още по-силно аромата на какаови зърна, току-що стрити, но сякаш към тях беше прибавено нещо силно и отровно като смъртоносна целувка. Тя се усмихна и протегна ръка. Без да разбира какво прави, той й подаде своята и усети хладната й кожа. За миг му се стори, че е твърде студена, за да е истинска, но ароматът прогони мислите му. Тя се усмихна и лицето й грейна, което го накара да мисли само за това колко беше хубава и как очите й се очертаваха в мрака. Стресна го рязко убождане по палеца. Острата болка отново донесе усещане за студ. Тя поднесе ръката му към устните си и леко целуна порязания палец, от който бавно се стичаше струйка кръв. Вдигна поглед и песента отново зазвуча. Очите й бяха същите като мелодията – силната болка, неизпълненото желание и още нещо, което той не можеше да разбере. Зелената светлина излизаше от тях, като ги правеше едновременно болезнено красиви и ужасяващи. Тя пак се усмихна, макар че усмивката й се загуби в зеленото наоколо. Той затвори очи и чувстваше вече само песента.

Чукане по стъклото. Той се стресна и погледна към прозореца на колата. Отвън някакъв човек му правеше знаци. Огледа се. Никаква жена, никаква светлина, никаква песен. Разсъмваше се и човекът отвън се опитваше със знаци да го попита с какво може да му помогне. Беше спал. Беше сънувал?

Половин час по-късно, под първите слънчеви лъчи, той караше по също толкова пустото шосе. Полето мълчеше и го заобикаляше равнодушно и монотонно. Той се замисли, без да знае за какво, и несъзнателно засмука порязания си палец.
I dream of rain
I dream of gardens in the desert sand...

Неактивен jessie_j

  • Глобален Модератор
  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 899
  • Рейтинг: +4/-0
  • http://www.bgkoleda.bg
Re: Истории около огъня
« Отговор #5 -: Август 22, 2007, 09:39:17 pm »
Днес много ми се прииска нещо и понеже е малко странно ще го споделя само на вас, край огъня.
Та прииска ми се да се кача на малката ми количка и да карам. Но искам да карам в планината- красив, спокоен зелен път. Да си пусна някоя хубава песен и да се заискачвам бавно нагоре. Представям си от едната страна на пътя планина, от другата река (може би пътя Асеновград- Пампорово). Но да няма коли и да е слънчево. И накрая да стигна до някое езеро и да скоча в него- като рекламата на мин вода Банкя. (Мн обичам да се къпя в реки и вирове, където водата е студена).
Странно желание... сигурно трябва да отида на психиатър  ;D
Хората, които не обичат котки, явно са били мишки в миналия си живот.

Неактивен ByeVas

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1100
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Истории около огъня
« Отговор #6 -: Август 22, 2007, 10:42:25 pm »
Тръгнах по мрачната пътечка, която беше огряна от лунната светлина. Единствено моите стъпки отекваха в ушите ми. След няколко крачки забелязах, че пътят пред мен завива надясно. Имаше висок плет, който ми пречеше да видя има ли нещо зад ъгъла.
Спрях на място, затъих дъх и се ослушах... нито звук. Прокраднах се край ъгъла  и погледнах.  Остнах много изненадан от това което видях...

Зад ъгъла имаше огромна каменна статуя, разположена в центъра на поляна обградена със същя висок плет, какъвто бях подминал току що. Странното беше, че пътеката сякаш не беше ползвана от дълго време, но статуята беше чиста и добре поддържана. Започнах да оглеждам за евентуални пътища отдругата страна на статуята. Но пътят по който бях дошъл беше единственият.
След като се убедих, че друг път няма, а зад гърба ми никой не би могъл да се промъкне отидох до центъра където беше статуята и я огледах. Огромна и мраморна, студена, статуя като статуя. Изобразяваше някаква огромна жена с копие.  По време на бягството ми от тъмницата се бях натъкнал на много странни неща, а тази статуя беше толкова обикновенна, че чак будеше притеснение.

Бях много уморен, минах от към гърба на статуята  и легнах в краката й. Очите ми се затвориха бързо и изглежда съм потънал в дълбок сън защото когато се събудих останах много неприятно изненадан...
I never wanted to be famous. I only wanted to be great.
Ray Chrales

Неактивен freya

  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 797
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Истории около огъня
« Отговор #7 -: Август 22, 2007, 10:44:04 pm »
И после?
I dream of rain
I dream of gardens in the desert sand...

Неактивен jessie_j

  • Глобален Модератор
  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 899
  • Рейтинг: +4/-0
  • http://www.bgkoleda.bg
Re: Истории около огъня
« Отговор #8 -: Август 22, 2007, 11:00:17 pm »
Азвече спирам да пиша в тази тема. Вие сте прекалено талантливи, а аз все едно госпожата ми е дала съчинение на тема "Какво ще правя събота и неделя"- до 150 думи  :'(
Хората, които не обичат котки, явно са били мишки в миналия си живот.

Неактивен ByeVas

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1100
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Истории около огъня
« Отговор #9 -: Август 23, 2007, 09:23:34 am »
Азвече спирам да пиша в тази тема. Вие сте прекалено талантливи, а аз все едно госпожата ми е дала съчинение на тема "Какво ще правя събота и неделя"- до 150 думи  :'(
Ами не съм съгласен в това, което написа имаше много настроение  ::)
I never wanted to be famous. I only wanted to be great.
Ray Chrales