Автор Тема: Георги Марков - неразкритата тайна.  (Прочетена 1150 пъти)

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Това е един от най-мистериозните епизоди от периода на „студената война”. Сюжетът е достоен за перото на най-добрите автори на шпионски романи: в един септемврийски ден на 1978 българският писател дисидент Георги Марков е прободен с чадър в бедрото, докато прекосява моста „Ватерло”. Три дни по-късо умира, а 35-години по-късно името на убиеца остава неизвестно, а цялата история е забулена с тайна и мистерия.

Вестник „Дейли мейл” попадна по следите на заподозрения убиец Франческо Гулино, който в момента живее в малък австрийски град и работи в антикварен магазин. Гулино сега е на 66 години, а в миналото е известен като „агент Пикадили” и с това кодово име е регистриран в архивите на българските тайни служби. Там е посочено, че „агент Пикадили” е единственият агент на ДС в Лондон и той е бил натоварен с мисията на „ликвидира Марков”.
Гулино напуска Лондон на следващия ден след убийството на Марков. Заминава за Рим, където имал разпореждане да застане на точно определено място на площад „Свети Петър” за да даде знак на ДС, че мисията му е изпълнена успешно. За целта резидентът на ДС в Рим очаквал два дни сигнала на „агент Пикадили”.

В интервю за германски документален филм Франческо Гулино признава, че „вероятно” е бил в Лондон по време на убийството на Марков – но категорично отрича да е замесен в този заговор. Той също така категорично отказва да признае, че е бил агент на българските тайни служби. Въпреки че в архивите на ДС се пазят документи, от които става  ясно, че е бил вербуван в началото на 70-те. Датчанинът от италиански произход е бил заловен на българската граница при опит за контрабанда на наркотици. След това е бил принуден да сътрудничи на ДС, под заплаха да отиде за дълги години в български затвор.

По онова време Георги Марков вече е имигрант в Лондон, след като напуска родината си през 1969. Той живее в Клафам, Южен Лондон и работи като коментатор в българската секция на Би Би Си, където става известен с острите си коментари по отношение на българския диктатор Тодор Живков.

Точно на рождения ден на Тодор Живков на 7 септември 1978  Марков пресичал моста „Ватерло” на път за студиото на Би Би Си. Изведнъж докато минавал покрай автобусна спирка мистериозен човек го боднал отзад с чадъра си. След това учтиво се извинил с характерен чуждестранен акцент и бързо хванал спряло на метри от спирката такси, след което напуснал местопрестъплението. Марков се качил в редакцията на българската секция, но скоро след това се почувствал зле и припаднал. Незабавно е откаран в болница с висока температура. Три дни по-късно Марков се споминал.

При аутопсията в бедрото на Марков била открита микроскопична ампула с формата на главичка на топлийка, в която била открита силна отрова. Въпреки мащабното разследване, осъществено от „Скотланд Ярд”, извършителят не бил разкрит. Подозренията  върху Франческо Гулино не паднали веднага. Това става много години по-късно, след разсекретяване архивите на ДС. От тези архиви става ясно, че „агент Пикадили” е пътувал три пъти до Лондон между 1977 и 1978. След атентата в Лондон „агент Пикадили” заминава за Рим, след което се завръща в Дания и се установява в Копенхаген. През 1993 е разпитван в продължение на шест часа от датски и британски следовател. По време на този разпит Гулино признава, че е бил агент на ДС, но категорично настоява, че няма никаква вина по  отношение на „казуса Марков”. През 2005 разследване на български журналист, базирано изцяло върху разсекретени архивни документи на ДС отново извади на бял свят ролята на „Агент Пикадили”. По онова време Франческо Гулино живее в Чехия, където е женен за чехкиня, макар че по паспорт постоянният му адрес е в Будапеща. По-късно се премества да живее в австрийския град Велс. Започва работа  в антикварния магазин на един от най-известните антиквари на Европа – Юрген Хесq на улица "Фасбиндер № 1.



През 1969 писателят напуска България и се емигрира във Великобритания, през целия си живот във Великобритания живее в Клафам, южен Лондон. През 1975 Марков се жени за англичанката Анабел, с която имат едно дете.
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Георги Марков - неразкритата тайна.
« Отговор #1 -: Март 23, 2013, 10:09:35 am »
Юрген Хес и Франческо Гулино се познавали отдавна, тъй като датчанинът също се занимавал отдавна с този бизнес. Миналата година германският режисьор Клаус Дексел случайно попада на следите на Франческо Гулино и решава да направи документален филм за живота му, озаглавен: „Принуден за мълчи: писателят Георги Марков и убийството с чадър”. Във филма Клаус Дексел задава на Франческо Гулино въпроса, дали все още поддържа връзка с бивши агенти на българските тайни служби. Гулинос усмивка отговаря: „Този въпрос е прекалено личен. Да не би да е забранено да се говори с такива хоря? Да не би  да е лошо да работиш за тайните служби?”

Българският журналист Антоний Георгиев, който близо две десетилетия е по следите на Франческо Гулино споделя: „Ако британките служби искаха да арестуват този човек, вероятно щяха да го направят. Но около този казус има много смущаващи обстоятелства. Англичаните позволяват на дисидента да бъде убит, след което убиецът се измъква под носа ми. Мисля че това обяснява тяхната неохота да разплетат докрай този случай”.

Австриецът Ервин Махграбер също е търговец на антики от Велс и  познава добре Франческо Гулино. Двамата се запознали преди 20 години по време на международно промишлено изложение в Париж. Преди десет години отново се срещат във Велс, където той пристигнал за сделка с Юрген Хес. Махграбер казва за Гулино: „Той винаги е много учтив и приветлив. Никога не ми е давал повод да го подозирам за съмнителни връзки в миналото. Последния път с него се видяхме преди месец на битака във Велс, където обикаляше и търсеше да купи нещо интересно. Доколкото знам е бил женен за чехкиня, но сега май са разведени. Какво да кажа – беше напълно естествен, просто обикаляше и разглеждаше. Това,  което научавам сега за него за мен е огромен шок” – споделя Махграбер.



"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен Lady Lara

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1024
  • Рейтинг: +96/-46
Re: Георги Марков - неразкритата тайна.
« Отговор #2 -: Март 23, 2013, 03:31:51 pm »
Една от последните известни фотографии на големия български писател Георги Марков, мюнхенската гара, 1978 г.   



Христо Христов е авторът на първото чисто политическо, литературноисторическо журналистическо разследване, публикувано в книга на български език. Под чисто се разбира неговата освободеност от всякакви импулси за поръчкови разкрития, от популистки предразсъдъци и евтина припряност. Близо 1000 страници текст е бил необходим на Христо Христов, за да разкаже историята за формирането, узряването, развитието, употребите и трайното неразрешаване на случая Георги Марков.

линк
"Понякога мълчанието е най-добрият отговор."

Неактивен wizard

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1175
  • Рейтинг: +93/-39
Re: Георги Марков - неразкритата тайна.
« Отговор #3 -: Март 23, 2013, 05:01:17 pm »
http://vbox7.com/play:70329829   версията и на Костадин Чакъров, който е бил личен съветник на Тодор Живоков
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме

Неактивен Lady Lara

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1024
  • Рейтинг: +96/-46
Re: Георги Марков - неразкритата тайна.
« Отговор #4 -: Март 24, 2013, 03:39:20 pm »
Преди броени минути гледах интервюто на Кеворк Кеворкян с Клаус Дексел, в предаването Всяка неделя.
Кл. Дексел каза, че "чадъра" е измислица на медиите, която шества вече 30 години. Целта е отклоняване на вниманието. Става въпрос за контактно оръжие (висока технология), което изтласква сачмата с отровата. Към днешна дата тази сачма се намира в седалището на Скотланд Ярд. МИ-6 е наложила "намордник" на Скотланд Ярд да не говори по случая. Така версията за "чадъра" отива в музея на шпионските недоразумения.
"Понякога мълчанието е най-добрият отговор."