Автор Тема: Любопитни факти - 2  (Прочетена 13577 пъти)

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #20 -: Януари 09, 2013, 08:25:23 am »
5 факта за болката.

Учените не разбират болката.

Когато ви боли, вие го знаете. Но ако учените можеха да разберат как действа болката и защо, може би щяха да са от по-голяма полза. Една от официалните дексрипции на болката е „неприятно чувство или емоционален отговор на такова.“ Понякога болката е резултат на очевидна травма. Друг път е причинена от увредени нерви, които не се откриват лесно.

„Болката е сложна и надхвърля нашата способност да я дефинираме ясно. Тя е много повече от прости електрически сигнали и сензорно възприятие. Болката е сложна смесица от емоции, култура, опит, дух и усещане.“ – казва Катрин Уинър, директор на Американската академия по изследване на болката.

Мигрената и секса.

Това може да не елиминира фразата „Не тази вечер, скъпи, боли ме главата“, но изследване от 2006г откри, че страдащите от мигрени имат 20% повече сексуално желание от онези, страдащи от обикновено главоболие.

Това говори, че сексуалното желание и мигрените може би се повлияват от един и същ химикал в мозъка и разглеждането на тази връзка може да помогне за създаването на по-добри лекарства.

Жените изпитват повече болка.

Всеки мъж, който е гледал как жена ражда по естествен начин, може да се закълне, че жените могат да понесат всичко. Истината обаче, мъже, е че боли повече, отколкото можете да си представите. Жените имат повече нервни рецептори от мъжете. Например имат 34 нервни окончания на квадратен сантиметър по лицето, докато при мъжете броят е само 17.

Като цяло жените изпитват повече болка през живота си и сравнено с мъжете изпитват болка в повече части от тялото си и за по-дълго време.

Някои животни не усещат болка.

Изследването на животните може да се окаже ключа към края на човешкото страдание. Да вземем например обикновените къртичести плъхове – голи и напълно слепи същества. Учените са открили, че те не усещат нито болката от изгаряща киселина, нито лютивината на чили чушките. Ако успеят да разберат защо това е така, специалистите може да стигнат до нови обезболяващи терапии за хората.

През 2006г учените успяха да проследят пътя за електрическите сигнали на хроничната болка при плъховете и се надяват по този начин да получат по-добро разбиране за хроничната болка у хората. Омарите също не усещат болка, дори когато се варят живи.

Хроничната болка свива мозъка.

Ако страдате от хронична болка, знаете колко деморализиращо и изтощително е това, физически и психически. Може да попречи на ежедневието ви и да ви направи раздразнителни по причини, които никой друг не разбира. Това обаче е само половината от историята.

Хората с хронични болки имат мозък с до 11% по-малък от на останалите хора. Учените не знаят защо. „Възможно е да се дължи на стреса от живота с подобно състояние. Невроните се преработват или изтощават от активността.“ – обяснява Ваня Апкариан, ръководител на изследването, довело до откритието.
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #21 -: Януари 10, 2013, 09:08:06 am »
Хора, получили признание след смъртта си.

Сократ

Проницателният гръцки философ живее във време, когато прогресивното мислене поражда доста дискусии. Въпреки че днес Сократ се счита за пионер на много западни философски течения, ученията му привличат негативно внимание от управниците в Древна Гърция и той е осъден на смърт за „покваряване на съзнанията на атиняните”.

Емили Дикинсън

Макар днес да се счита за една от най-великите американски поетеси, Емили Дикинсън съвсем не е позната на широката публика приживе. Ексцентричната писателка често изпада в депресии и има подчертан интерес към мрачното и загадъчното, най-вече смъртта и задгробния живот. Тя публикува едва дузина поеми през живота си, но всъщност написва много повече – след смъртта й през 1886г. архиви с над 1800 поеми са открити и публикувани от сестра й.

Галилей

По думите на Стивън Хокинг няма човек, който да е направил повече за развитието на науката от Галилей. Италианският учен, който днес е известен за незаменимия си принос към физиката, астрономията и математиката, има нещастието да живее във време, когато Църквата диктува както вярванията, така и политиката. Теорията на Галилей, че Слънцето е център на Вселената, е в рязък контраст с католическата доктрина, поради което той е осъден на доживотен домашен арест.

Йохан Себастиян Бах

По-добре познат като органист приживе, Бах започва да композира едва късно в музикалната си кариера. Макар да се слави като талантлив органист и пианист из цяла Европа, той получава признание за авторските си творби едва век след смъртта си, по време на съживяване на творчеството му през 19 век. Днес обаче Бах, всепризнат за уникалното съчетание от стилове в композициите си, се счита за най-добрия композитор на Барока.

Винсент ван Гог

Ван Гог прекарва живота си в постоянна битка срещу депресията и психичните проблеми, поради което е считан за луд от съвременниците си, а картините му са пренебрегвани. Той започва да рисува малко преди да навърши 30, но успява да създаде над 2000 творби преди самоубийството си едва 10 години по-късно – през 1890г. Негови са някои от най-добре познатите днес картини, а влиянието му върху изкуството на 20 век е безспорно.

Иисус Христос

Може би на пръв поглед включването му тук е странно, но има ли друг, по-мразен приживе и по-почитан след смъртта си от Христос? Въпреки скромния си живот и тихите си слова, той успява да си създаде множество врагове, а смъртта му се превръща в публично зрелище. Едва след това той и ученията му се превръщат в крайъгълен камък за цивилизации, религии и войни.
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен wizard

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1175
  • Рейтинг: +93/-39
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #22 -: Януари 16, 2013, 09:42:27 am »
  Сердика
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #23 -: Януари 16, 2013, 10:55:27 am »
Уизард, до колко процента са автентични възтановките. С каква точност могат да ги възпроизведат археолозите?
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен wizard

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1175
  • Рейтинг: +93/-39
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #24 -: Януари 16, 2013, 11:33:03 am »
Всички структури са възтановени по места възоснова на това доколко са запазени техните основи. Във височина се реконструират възоснова на всичко което се знае за римските архитектурни паметници и исторически описания. Според мен никога няма нищо сигурно на 100%, но тук може да кажем, че възтановката е автентична почти 100%
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #25 -: Март 08, 2013, 10:11:19 am »
Историята на 8-ми март.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки.

На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“/.Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910 г.
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #26 -: Март 10, 2013, 09:51:58 am »
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #27 -: Март 20, 2013, 04:27:02 pm »
Евреите - хората, които всеки път възкръсват от пепелта и под чието перо е изписан Старият завет.


"Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел.
Давидото царство около 1020 пр. Хр.

Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевостей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.[21]
Войници издигат израелското знаме над Ейлат, демонстрирайки победата на Израел над арабските държави през 1948 и краят на първата израелско-арабска война.

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт."
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен Alito

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 3063
  • Рейтинг: +173/-217
  • Макар и просяк, България е в ЕС, велико! :)))
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #28 -: Март 20, 2013, 04:27:50 pm »
Библията.

Библията е феноменален запис на историята, състояща се от 66 книги, написани през около 1600 години, от най-малко 40 различни автора. Старият завет съдържа 39 книги, написани от около 1500-400 г. пр. Хр, и Новия Завет съдържа 27 книги, написани от около 40-90 г. сл Хр. Еврейската Библия (Тенах) е същата като християнския Стар Завет, с изключение на подредбата на книгите. Оригиналният Стар завет е написан основно на иврит, с малко арамейски, а оригиналния Нов завет е написан на гръцки.

Библията: Старият завет
Библията започва с еврейските писания. Историята на евреите е записана на кожени свитъци и табели през вековете и авторите включват царе, овчари, пророци и други водачи, вдъхновени от Бог. В Изход Бог казва на Мойсей да напише Закона (Тората) в книга. Около 450 г. пр.Хр. всички еврейски писания са били събрани и подредени от съветите на равини, които след това признават пълния комплект като вдъхновената и свещена власт на Бога. Започваща още през 250 г. пр.Хр., еврейската Библия (Тенах) е преведена на гръцки от еврейски учени в Александрия, Египет. Преводът става известен като Септуагинта, което означава 70, и като се позовава на традицията, че 70 или 72 мъже съставят екипа от преводачи. В този момент книгите на еврейската Библия са подредени по теми, включително история, поезия и пророчество. През 90 г. сл Хр, при събора в Ямния, еврейските старейшини установяват крайния еврейски библейски канон. Въпреки че еврейските писания са били преписвани на ръка, те са изключително точни копие след копие. Евреите имат феноменална система на книжниците, които са развили сложни и ритуални методи за отчитане на букви, думи и параграфи, за да са сигурни, че не правят грешки при преписването. Всъщност, писмената традиция се запазва до изобретяването на печатарската преса през 1455 година. Що се отнася до точността на ръкописите, последните открити Свитъците от Мъртво море са потвърдили забележителната надеждност на старозаветните текстове през годините.

Библията: Новият завет
След около 400 години на библейско мълчание, Исус излиза на сцената около 4 г. сл. Хр. През цялото Си обучение, Исус често цитира Стария завет, заявявайки, че не е дошъл да разруши еврейските писания, но да ги изпълни. В Лука 24:44, Исус обявява на учениците Си: "Всички неща трябва да бъдат изпълнени, които бяха написани в Моисеевия закон, и в пророците и в псалмите, за мене." От около 40 г. сл Хр и до около 90 г. сл Хр, очевидците на живота на Исус Христос, включително Матей, Марко, Лука, Йоан, Павел, Яков, Петър и Юда пишат Евангелия, писма и книги, които по-късно се превръщат в Новия Завет. Тези автори цитират от 31 книги от Стария Завет и широко разпространяват своите материали, така че през около 150 г. сл Хр ранните християни се позовават на набор от писания като Новия завет. По време на 200 г. сл Хр, писанията са преведени на латински, коптски (Египет) и сирийски (Сирия) и са широко разпространени. По това време, най-малко 21 от писанията са зачетени като канонични. След това, през 397 г. сл Хр, сегашните 27 книги от Новия завет са официално потвърдени и канонизирани на Синода в Картаген.

Подобно на Стария завет, сега ние имаме значителни доказателства, че Новия завет, който четем днес, е изключително точен в сравнение с оригиналните ръкописи. От хиляди копия, направени на ръка преди печатната преса, имаме приблизително 24 000 ръкописа, включително над 5300 гръцки ръкописа само на Новия завет. Библията е по-добре запазена дори от приетите творби на Омир, Платон и Аристотел. Разбира се, тъй като Библията е пренасяна от страна на страна, е била преведена на езиците, които не е задължително да са огледален образ на оригиналния език гръцки и иврит. Въпреки това, с изключение на граматическите и културните различия, Божието Слово е изключително запазено и преведено през годините. Библията сега дава вдъхновение за стотици милиони по целия свят - това е така, защото Библията наистина е вдъхновено Божие Слово (2 Тимотей 3:16-17 и 2 Петрово 1:20-21).
« Последна редакция: Март 20, 2013, 04:30:18 pm от Alito »
"Уважавайте себе си и другите - да бъдеш онлайн е нещо съвсем реално и много публично, въпреки че не винаги ви се струва така."
SAFER INTERNET

Неактивен wizard

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1175
  • Рейтинг: +93/-39
Re: Любопитни факти - 2
« Отговор #29 -: Март 20, 2013, 07:25:34 pm »
За нито една от книгите в Стария завет не може да се каже със сигурност, че е бил ан аписана във вида, който днес ни е известен, поне до настъпването на 11 в.пр.Хр., тъй като до тогава не е имало писменост на иврит. В самите текстове се откриват много анахронизми. Според книгата Битие (37:25) Йосиф и братята му  "видяха , че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени с балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет(това се случва около 1800 и 1700г. пр.Хр.). Египтянте са изобразявали каквили не животни по своите стенописи, но никъде поне до 7-то столетие пр.Хр. не са изобразявали камили като товарни животни. Най-древното споменаване за опитомяване на камили е от арабите около средат ана 9 век пр. Хр.,  египетски летописци споенават затова 2 столетия по-късно. Често се говори за пари под формата на монети, макар че най-древните монети достигнали до нас са сечени около 650г. пр. Хр. от лидийците.
Много от историците считат, че книгите в Стария завет са писани около 650и 500г. пр. Хр. от разнообразни по разбирания и стил еврейски летописци.
« Последна редакция: Март 20, 2013, 07:29:24 pm от wizard »
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме