Автор Тема: Приказки за "Лека нощ"  (Прочетена 32569 пъти)

Неактивен AlucarD

  • Готин
  • ****
  • Публикации: 416
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #20 -: Януари 30, 2009, 12:26:57 am »
Прочетох този разказ и ми стана много свито, дори малко си поплаках...прииска ми се да го споделя с вас...

                                    В телата си разпръснати върнете се......

Заглавието е заето, а става дума за село.
Твоето и моето.
"Нямам си вече село", казваш. И аз си нямам- макар номинално къщата ми, старата да си е там, и всеки път да ми с е радва, подобно дете на ваканция, подобно на някой, който среща истински обичан човек, макар за хиляден път.
Макар, да обичам да чувствам как духът ми я зарежда, докато бродя из празните стаи и как тя ми отвръща със същото...
Но не тъжи за нея, не е тя сърцевината на спомена, искаш ли да те поразходя малко в моето детство? В моето село, ти го знаеш, ти го помниш...
Мисля, че не е главното в къщата, нито дори в местностите наоколо, където си тичала, руса, кестенява, или гарвановотъмнокоса-макар те да са частичка от това.
Сещаш се...къде е- в хората, връстничке.
Замъглените прозорци и миризмата на бухналите мекици, баба, която шета, а навън е още тъмно, и ти, стискаща очи, за да не разберат,ч е си се събудила- толкова е дълъг тоя миг, а толкова кратък в спомена!
"Нямам си вече село" ? И аз си нямам !
Хората ги няма вече, наборче, хората са се разпръснали, а най-чистите и помнените от тях, вече не са между нас.
Не знам дали има начин да не е толкова тъжна тая тема, но тъгата е в нас-дали не я поражда по един незаобиколим начин самото време? Дали не е продукт на ентропията, дете на търкането между потока на времето и неотменните промени и нашата съпротива и нежелание да ни води за каишката си ?
Или ние него? Или?:-)))))
Ето една случка:
Всички бяха живи, къщата пълна с живот, особено лете, когато си отивахме за ваканцията- 3 месеца най-истинския възможен живот, почти без отговорности и напоен със свежест от събуждане до среднощното лятно заспиване след "страшните "истории разказвани на пейката до вратата.
Жегите ги знаеш, онези любими и вече несъществуващи жеги лете, лете от нашето детство...
Имаше една баба, покрай чиято късна череша баба ми неизменно ме водеше-двете бяха приятелки, една съвсем не-стара жена на шестдесетина години, не повече.
Натъпках се с череши, катерейки се по дървото- някакво благословено не-сортово семеначе със свръхсладки като винено грозде плодове...
Очарованието от живота, от това да си на прага му, да възприемаш десетките хиляди нови неща, част от тях също неосъзнати, че и неосъзнаваеми, ако щеш...!
И когато на другия ден баба отново ме водеше с нея, отивайки на работа и ми посочи събраната тълпа в двора, долу под черешата- вчера е починала- каза със странно променен глас- изведнъж, нищо не я е заболяло...
Помня картината, запечатана: Невярващата череша, възстаричката къща на непознатата баба и малкия хорски мравуняк в двора и.
Да съм бил на осем...И тогава- знам ли дали не е било възраничко-осъзнах, че всичко това-наоколо , в никой случай не е вечно...Нито моята баба, нито аз, нито къщите, дърветата...а с годините, осъзнах че и планините не са вечни, почти-връстниче и родственичке моя, че и планетите дори...
Може би вечност има само някъде вътре в нас, в душите ни материални и в същото време толкова ефирни и неистинско фини и слаби...Слаби и заредени със способност да бъдат силни. Заредени със сила, родена от слабостта, слабост, родена от силната материя, силна материя, обречена да се разпръсне в прах...
Къде ще отидат душите ни отсетне?
На следващата година, ти не помниш, защото не си яла от черешите, дървото бе отсечено.
На следващата година къщата се бе схлупила, прибрала в себе си, полусрутен покрив и слепи, болезнено слепи прозорци.
Осиротяла, само някак успя да мръдне, когато ме видя.
Не знаех как да я успокоя-но може би тя не се и нуждаеше от това.
Как би могло-едно малаче на една десета от възрастта и...След още година, вече се бе предала-нямаше я, само руини, основи, грозния пън на най-страхотната череша, която някога съм кусвал и буренясал двор-селото, моето село, твоето село бе започнало дългото си отстъпление...Първият рубеж бе отстъпен, предстояха още десетки и стотици загубени битки, но знаеш ли, знаеш ли ти, че истинското, онова, което е вътре в нас- с горещината между продълговатите черешови листа, играеща си с омацаните от сладкия сок лица, студът минусов навън и разчистените пъртини зиме, рошавите врабчета, молещи за трошичка, опашката ти, пионерската ти връзка и щастливата детска усмивка-тях никой не може да ти вземе, момиче!
Нека се разхождаме понякога тъдява...
За мен е удоволствие..."

Авторът е с псевдоним Киро
« Последна редакция: Януари 30, 2009, 12:33:20 am от Coraline »

Неактивен Еlitza

  • Заинтересован
  • **
  • Публикации: 57
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #21 -: Април 13, 2009, 08:27:45 pm »
   Пиказка за лека нощ??? Винаги съм си мечтала за това! Колко хубаво би било да ми я разкаже моят любим докато е над мен в леглото и ми обещава да ме пази през нощта. Бих се радвала много и ако ми я разкаже в сегашно време

   И така!

   Ей, момиченце красиво, с големи, хубави очи... Не гледай толкова страхливо, а просто ми се усмихни! Да знаеш, че си прелестно красива, щом виждам устните ти пак и пак в нощта, а щом заспя отново аз до тебе, се чувствам най-обичан на света. Прости ми, мила, че те обожавам! Прости ми, че съм толкоз влюбен в теб, но душата ми не се съпротивлява. Напротив!!! Желае всичко от сърце. На никого не бих те давал - за себе си те искам аз. И само обещание желая от този меден, меден глас. Да ме обичаш и да ме почиташ, да бъдеш моята жена... В добро и зло подкрепата ти да усещам, милувките ти нежни и само топлина. Благодаря на Гопод, че те има и си моя пътеводна светлина. Че след толкоз мъки те намерих и разбирам какво е любовта. Предавам и сърцето си на тебе, и мъжката си сила давам аз, защото вярвам, че умееш да ги пазиш и да носиш отговорността. Надявам се да оправдаеш надеждата ми, че си моя и единствена в света. Е, понякога ще те ранявам без да мисля и сърце, и разум, и душа, но вярвай ми, че после ще го оценявам и за мен ще си по-безценна дори и от сега. За тебе всичко ще направя, мечтите ти ще збъдна аз. И тайните ти ще опазя от зли езици и от черна власт.
   О, ти заспа, прекрасна моя! Но аз съм тук и ще те пазя от лоши мисли и слова, защото ти си само моя, защото ти си моята СЪДБА!!!

   
Samo kato se dokosnat do men razbirat, che sam istinska! Inache prosto ne im se viarva...

Неактивен Glrk

  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 703
  • Рейтинг: +7/-0
  • Take a Look In The Mirror
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #22 -: Април 15, 2009, 09:38:58 pm »
    Всеки път, когато си казваме до после, всеки път…

            Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще започне така:
            Имало едно време, в една приказна страна, едно момиче. Нали така започват приказките? Живеело на тиха уличка, в градина със много и екзотични цветя. И всяко цвете си имало свое, измислено от момичето име.
            Но момичето било орисано от зла орисница,  никога да не ги докосва. Защото цветята клюмвали, и от цветчетата им се отронвали… сълзи.

           Знаело, че в едно от тези нежни създания се крие… човешка съдба. Но как да го открие, все още не знаело.  Тъжно било момичето. Единственото нещо, което можело да си позволи, е да се радва на тяхната красота… И да ги дарява със своята обич и нежност, от разстояние.
            Сутрин, щом блеснело слънцето, то хуквало навън, за да поздрави с усмивка своите цветя. Капките роса по тях блестели като бисери по листата. Неописуемо било вълшебството  от изяществото на багри и аромат, които се разнасяли  из малката градинка.
            Седяло отстрани момичето и се радвало на всяко едно от тях, дълго им говорело, или пеело в един глас със птичките. Така вдъхновено и очаровано от красотата им, почти по цял ден се чудело на злата си орисница. Защо, когато искрено искало да погали по главицата някое цвете, то свеждало своя цвят и заплаквало – сякаш човек.
            А с него заплаквало и момичето. Чувствало се самотно. А как обичало тези прекрасни цветя!
            Един ден се случило чудо.  Момичето отново било тъжно. Спряло до розата, и решило да я погали. За да си поплачат заедно. Тогава, без да иска, боднало ръката си. Капчици кръв се стекли от ръката му и капнали върху розовия цвят. И той…
Момичето онемяло!
            Вместо да се сбъдне орисията му, и розата да заплаче… пред момичето се появило момче- розовият цвят се превърнал в млад мъж. Момичето извикало от уплаха, и паднало в несвяст на земята. Тогава момчето го вдигнало и понесло на ръце - до малката къщурка в дъното на градината. Наплискало лицето й с вода, а после нежно я целунало.
            Не след дълго момичето отворило очи. И с любопитство огледало своя спасител.
            Говорили си дълго. Имали толкова неща да си кажат.
            На следващото утро излезли в градината и решили, да погалят цветята, за да им се порадват заедно. Слънцето им се усмихвало весело, а птичките пърхали над главите им и пеели чудни песни. А момичето и момчето били щастливи…Тогава забелязали, че… цветята вече не плачат… А весело им кимат с главици.
            Така заживели щастливи, обградени от красота и любов.
            А орисницата ли? За нея никой не е чувал вече. Сигурно от злоба се е поболяла.
            А ти? Вече спиш, нали? Може би тази нощ ще сънуваш  вълшебни приказки…
                                                        С целувка за лека нощ, и цветни сънища – от мен…
Животът на боговете е сляпата вяра на онези, които им се кланят
#####################################
Религията е просто поредната Мафия

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #23 -: Май 19, 2009, 07:19:54 pm »
         Приказка за лисицата

Един ден Лъвът повикал при себе си Овцата, навел се към нея, дъхнал й и я попитал, дали дъхът му мирише лошо.
-Да! – казала му Овцата откровено.
Ядосал се Лъвът на този дързък отговор и тутакси разкъсал там Овцата.
След това Лъвът повикал при себе си Вълка. Задал и на него същия въпрос.
- Не! - отвърнал този път Вълкът от страх, понеже видял какво се случило преди това с Овцата.
Но Лъвът бил наясно, че Вълкът го лъже и му се подмазва, че не е искрен, това го разярило още повече, затова разкъсал и него.
Дошъл редът на Лисицата, която се спотайвала наблизо. Лъвът задал същия въпрос и на нея. А тя отговорила така:
- Съжалявам, но съм настинала и носът ми е запушен, затова не усещам никакви миризми...
   Поуката:
 Умният не говори в критични ситуации...
      На всички желая спокоина нощ и усмихнато утро.  :)

<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен the best welder

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1623
  • Рейтинг: +6/-2
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #24 -: Май 23, 2009, 10:01:11 pm »
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани" !
RAINBOW                                                                          http://www.youtube.com/watch?v=sohKW-ZhpAM&feature=results_video&playnext=1&list=PLA866D28357919B87

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #25 -: Май 28, 2009, 09:06:00 pm »
Как сте мили съфорумци?  (hug) Хайде прочетете си приказката и марш по леглата.  :) :)
                                     
СТАРИЯТ ЕЛЕН

Най-старият елен в гората се разболял тежко един ден.
Не можел да се движи, камо ли да обикаля всеки ден в гората, за да си търси храна. Затова със сетни сили се довлякъл до една малка полянка в края на гората. Тя била обрасла с тучна трева и обградена от всички страни с високи храсти, което я правело и същеврменно и безопасна. ;)
Заживял си там старият елен, пасял си денем по малко от тревата, растяща около него.
А останалите животни от гората, понеже много го уважавали и почитали, идвали да го навестяват и да му правят компания, за да не остава сам. И всяко от животните, докато си бъбрело с елена, не успявало да се стърпи и също си хапвало от сочната и вкусна трева, намираща се наоколо.

Не се минало много време обаче и... тревата на полянката се свършила.
Старият елен вече почти се бил оправил от болестта си, но тъй като нямало с какво да се храни, а не можел и да се движи, не след дълго... умрял от глад.
               Поуката:
        И най-хубавите неща свършват един ден, ако само вземаш от тях, без да даваш нищо в замяна.  ;)
 Лека нощ!  :) Приятни сънища!  (happy)
 
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #26 -: Септември 07, 2009, 09:35:38 pm »
 (wave) Здравейте, надявам се не е много късно и да има все още будни за да ви приспя с една приказка.  (poolparty)
                          
                            ОТ УШИТЕ КЪМ СЪРЦЕТО


Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие, затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци...

Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...  ;)
Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:
"Скъпи съседе, :)
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."  ;)
  Веднага щом прочел писмото, рожденникът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо...
После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...
Събрали в двореца всички майстори на скулптори, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях обстойно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...
  Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. :( Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...  (doh)
   Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той сатуите, с надеждата че може пък и да открие нещо...  :^)
Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел. Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката. Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо. Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде...  :@
 
Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:
   "Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.
   Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.
Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...
Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!..."   (happyflo) 
 
 Лека нощ на всички!!!  :*
« Последна редакция: Септември 07, 2009, 09:38:06 pm от Darla »
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен NS

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1736
  • Рейтинг: +1/-3
  • Всеки проблем носи в ръцете си подарък за теб!
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #27 -: Септември 21, 2009, 07:20:26 pm »
Отново настъпи вечерта. Спусна черната си мантия над света и се скри в клоните на смълчаните дървета. Отсреща присветна прозорец. Едно момче се прибираше след тежък, изморителен ден. Отпусна се на леглото, така, както беше с дрехите и затвори очи за секунда. Секунда, но достатъчна, за да изплува в главата му НЕЙНИЯТ образ. Образ, който се появява винаги вечер и никога през деня. Образ, който живее с него от много, много нощи и ТОЙ не иска да си отиде. Харесва му това съжителство, макар, че понякога му причинява болка, но то винаги е така с неосъществимите неща.
Ще си легне, ще заспи и отново ще бъдат заедно - както преди, както последните нощи... ТЯ ще събуе обувките си, ще поеме ръката му и ще го поведе към онази вълшебна гора, където времето е спряло...
Пътечката е тясна за двама човека, затова вървят един след друг, хванати за ръце. Стиска ръката му, сякаш се притеснява, че може да го загуби и тича - нагоре и все нагоре... Би трябвало вече да се е уморил, но не! Не усеща никаква умора, само нетърпение, защото не знае къде го води ТЯ. Всъщност знае - във вълшебната гора, но там всеки път е различно и стигат по различни пътища. Гората е някак различна - по-тържествена от друг път, дори се носи някаква приглушена музика от клоните на дърветата... А може би така му се струва? В небето летят птички и всичко е толкова светло - повече, отколкото е било някога. Една пеперуда, обагрена с цветовете на дъгата, каца спокойно на ръкава на дрехата му, а ТОЙ не смее да помръдне, за да не я изплаши. Върви като хипнотизиран, защото никога не е бил тук, точно на това място. Тишината е обсебваща и вече не помни нищо от миналия си живот. Помни единствено НЕЯ... Чува смеха й някъде зад себе си и се обръща. ТЯ е там, застанала на някаква поляна. Господи! За първи път вижда нещо подобно - поляната е сякаш напоена с кръв, цялата червена и толкова красива! Затичва се, а краката му нагазват червеното... Макове! Поляната е осеяна с макове и нежните им главички са навсякъде. Красота! Протяга ръцете си настрани и започва да се върти в кръг, защото е щастлив! Грабва крехкото й тяло, завърта го със себе си и загубва равновесие. Падат на земята, а смехът им се носи навред. Навежда се над лицето й и... се събужда... Светлината блесва в очите му, а ТОЙ все още стиска устните си за онази целувка... Тази нощ успя ли да я целуне? Нищо. Следващата нощ ще успее. Може би... Ако не - по-следващата и така, до тогава, до когато...
Ако я целуне, може би ще успее да я задържи, да остане завинаги с НЕЯ, да не се върне никога от онази вълшебна гора?...
Става с нежелание от леглото и започва обичайното ежедневие. Не мисли за нищо, защото знае, че денят ще свърши, ще настъпи отново нощта, когато ТЯ ще дойде, за да го отведе в онова безвремие, където се чувства така безгрижен и щастлив, защото са само ТОЙ и ТЯ, и тишината... И може би тая нощ ще успее да я целуне?
Винаги можеш да изкараш 40 души от едно село, но не можеш да изкараш селото от нито един човек!!!
http://vbox7.com/play:4359f517

Неактивен Darla

  • Майстор на вербалната шпага
  • ******
  • Публикации: 1731
  • Рейтинг: +8/-6
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #28 -: Октомври 06, 2009, 08:41:45 pm »
 (wave) Спите ли?  :P :@ Преди малко изчезна голяма тежест от душата и сега се чувствам толкова добре......няма на кои да се израдвам тук. Добре че вие винаги сте насреща.   (poolparty) (hug)
 По този случай ви черпя с една приятна приказка за красиви сънища.
  
                Тайнaта на щастието

   Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.
Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.
- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?
Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.
- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.
- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.
Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.
- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.
 
        (hug)Лека нощ .....е не веднага де, ако не се видим.  :) :P
« Последна редакция: Октомври 06, 2009, 08:47:28 pm от Darla »
<h2>Play <a href="http://www.marketglory.com/strategygame/Darla777" title="Strategy game MarketGlory">Strategy Game</a>  on MarketGlory</h2>

Неактивен Nikita

  • Готин
  • ****
  • Публикации: 435
  • Рейтинг: +0/-0
  • Идвам с мир
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #29 -: Октомври 07, 2009, 12:44:23 pm »
...
« Последна редакция: Януари 04, 2011, 03:08:26 pm от Nikita »