Автор Тема: Приказки за "Лека нощ"  (Прочетена 33595 пъти)

Неактивен bobiee

  • Новодошъл
  • *
  • Публикации: 0
  • Рейтинг: +0/-0
Приказки за "Лека нощ"
« -: Септември 02, 2007, 09:33:09 pm »
Здравейте! Е реших да добавя и тази тема, защото е интересна. Всеки може да напише своята приказка...дали измислена, дали създадена вече..преди да си легне и да започне да сънува...;))))

Моята приказва тази вечер!

Едно момче, гледало през прозореца на своят малък, но много уютен дом. То седяло на прозореца и гледало как лятото си отива...Това момче не било от най-активните момчета. То трудно променяло нещата около себе си. Много разсъждавало, но малко действало. Лятото е време на промени и на действие, а понякога и на приятно бездействие. Момчето си мечтало за много неща, но в мечтането, то забравяло да ги постигне. Времето минавало. Лято, след лято, след лятоо...Той бил на 16 години вече, и решило, че трябва да промени своят живот. Гледал как всички са навън и се радват на лятото, а то скучае в къщи, без приятели, без никакви преживявания. Преди това му се струвало приятно, но вече си казал, че наистина трябва да промени живота си. Речено, сторено! Казало си "ДА"! и започнало....
Събудил се след един приятен следобед, било вече края на август и все още топлите дни били в разгара си. Сетил се за един приятел и решил да му звънне. Излезли, разходили се. Прекарали много приятно. Родителите на момчето много се зарадвали на разбудата на сина си, но и малко се стреснали, защото осъзнавали, че то вече се опитва да лети извън дома...далеч от тях, със свой собствен отделен живот. Улицата била празна. Всички са удома си. Часът е 01;30 и някакво момиче вървяло по улицата на този малък и много приятен град. Вечерта била топла и приятна. Обаче.....на улицата се прибирало от поредната разходка нашият герой...и видял припаднал мъж на улицата, героят ни се доближил, и приклекнал до него и се чудил какво да направи, за да му помогне. Изведнъж, светлината на уличното осветление заслепило все още детските му очи. Той се почувствал като извънземно същество...не разбирал какво става...имал усещането, че всичко се променя, че става все по - добро и все по - добро...че всичко се върти и че невероятното обкръжение на ангели и дяволи се преплитат в душите на уличните минувачи. И...без да усети как..в това чувство, което траеше 2-3 секунди...свелината спря. Той вече виждаше само един тъмен образ, със светъл ореол, от закритата светлина. Не виждаше лицето, виждаше само човек срешу себе си. Той седеше до припадналия мъж, и вперил поглед нагоре..той се взираше да види някоя позната личност..но не виждаше нищо. Мария и Вераги се притесняваха. Обикаляха стаите на своят дом...незнаеха какво да правят. Докато в този момент...Жената угаси крушката в коридора и затрушна входната врата. Той, остана сам. Посегна към пистолета, който имаше, защото беше полицай...и след 2 минути мълчание в квартала се чу изтрел. Мъж лежеше на входната врата на блока...........
Следва продулжение....;)

Неактивен jessie_j

  • Глобален Модератор
  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 899
  • Рейтинг: +4/-0
  • http://www.bgkoleda.bg
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #1 -: Септември 14, 2007, 10:21:07 am »
Чакаме продължението  :D
Хората, които не обичат котки, явно са били мишки в миналия си живот.

Неактивен desniko

  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 727
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #2 -: Септември 28, 2007, 08:24:41 pm »
Тази вечер нещо не ми се ляга още,та реших да ви разкажа една приказка ;)


Имало едно време една монахиня и един гробар.Монахинята не била истинска,защото била омъжена :o(о,времена,о,нрави би казал поета).Гробарят също не бил истински,т.е. това не е била професията му,просто така се наричали мъжете в неговия род от поколения насам.
Един случаен есенен ден те се запознават,чрез трето лице,така да се каже задочно,въпреки че се запознават така,те никога не са се виждали.Но започва една сърцераздирателна кореспонденция,хвърчат писма един към друг.Толкова еднакво мислене и изказване в началото,че се чувствали като да се познават от години.Дни и месеци писали така,като с една глава,като с една уста.Искали да се срещнат и наяве,но не ставало така.Ту единия,ту другия се дърпал.Пък и тя имала мъж,деца,а той жена,но когато пишат двамата,май забравят тез неща.Та иска им се на нашите герои,иска им се, ама не им стиска.В началото той бил по-настоятелен,а тя била недоверчива,всичко той направил само и само тя да започне да му вярва.И,о,чудо и за самата нея,вярвала му безусловно.Тъй вървели дните си и с времето тя все повече настъпва,той все повече отстъпва и тогава пише той писмо,с което разбива много нейни илюзии,след това писмо всичко се обръща.Продължават с техните писма,но не е същото сега.Казва й за друга монахиня и за грешката допусната от тях двамина,струва му се,че се връща времето на неговите грешки,връщали се бурно неговите страхове.Тъжна е уви нашата монахиня,не разбира тя сега,какво общо има с таз другата жена.Всичко от тогава се обръща,разредяват тез писма,намаляват тез слова.Счупено е нещо зная,вижда му се вече края.Страда наща монахиня,в мъка пише пак писма,но гробаря става глух за нейната душа.Що да стори ми кажете,няма избор,то се знае,ще се мъчи и терзай,изход няма,идва край.И когат се примири,идва кратко писъмце,нищо общо от това,което иска нейната душа,но надежда е нали,светват дребните мечти,че гробарчето момчето не я е забравил клето,но опостушил й е пък  сърцето.Тъкмо види светлина,бясно следва тъмнина и отново тя не знае що се мъчи и терзае.Тъй минават дни,месеци,години и така е, тя изобретателна жена е,но той се прави,че нехае.Хем нехае,хем не знае монахинята каква е,що се случва в главата й,хем в главата,хем в душата.След дни на мъчително страдание,ниже се после мълчание.Най-накрая тя се престраши,за личен празник му се обади.Беше делово момчето,нарани на монахинчето сърцето.Друго тя очакваше,това е,за друго нейното сърце мечтае.Няма как, така в страдание сменят се сълзи с разочарование........


Тук поставям вече края,че не знам как ще свърши таз "трагедия",със сексшан или със комедия. ::)
Хайде вие продължете,толкоз членове сте вече..... :P
Извод:Монахинята каква е-глупава е,то се знае ;D или влюбена жена е ::),а гробарчето момчето,чеше егото си със сърцето(на монахинята)
Всяка прилика с лица и действия от реалността е напълно случайна ::confused
"Ако искаш да жертваш възхищението на много мъже заради критичността на един-тогава се омъжи."

Неактивен Casual

  • Заинтересован
  • **
  • Публикации: 36
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #3 -: Ноември 05, 2007, 10:26:06 am »
още още още ...  :P :D

Неактивен SiLeNcE

  • Новодошъл
  • *
  • Публикации: 4
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #4 -: Януари 16, 2008, 11:42:46 pm »
Малко така като гледам позабравена тема ... но няма начин да не споделя с вас и "моята" приказка  :)


ПРИКАЗКА

        Заспиваш ли, аз май че те събудих,
        прости ми, че дойдох при теб сега.
        Душата ми се стяга до полуда
        в прегръдките на свойта самота.
        Самичък съм, а тъй ми се говори,
        устата ми залепва да мълчи ...
        Не ме пъди, ще си отида скоро,
        аз дойдох тук на бурята с плача.
        Ще седна до главата ти, ей тука
        и ще ти разкажа приказка една,
        в която е положил зла поука
        един мъдрец от стари времена.
        Един разбойник цял живот се скитал
        и нивга не се връщал у дома,
        вместо сърце, под ризата си скрита
        той носел зла и кървава кама.
        Преварвал той замръкнали кервани
        и само денем криел своя нож,
        а ножът му ръжда не хващал,
        човекът като дявола бил лош.
        Но кой знай, един път от умора
        и той на кръстопът заспал.
        Подритвали го бързащите хора
        и никой до главата му не спрял,
        а само малко дрипаво момиче
        челото му покрило с листо.
        Заплакал той за първи път обичан,
        заплакал той, разбойникът, защо ?
        Какво стоплило туй сърце кораво,
        нестоплено в живота никой път !
        Една ръка накарала тогава,
        сълзи от поглед в кърви да текат.
        Една ръка, по-топла от огнище,
        на главореза дала онова,
        което той не би откупил с нищо
        ни с обир скъп, ни с рязана глава.
        Но ти заспа, а тъй ми е студено,
        туй приказно момиче, где е то ?
        То стоплило разбойникът, а мене
        ти никога не стопли тъй, защо?
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

Неактивен desniko

  • Опитен играч
  • *****
  • Публикации: 727
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #5 -: Януари 17, 2008, 08:58:02 pm »
Поздравления,хареса ми приказката (clapping)
Чие творение е?
"Ако искаш да жертваш възхищението на много мъже заради критичността на един-тогава се омъжи."

Неактивен galadriel

  • Закоравял
  • ***
  • Публикации: 147
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #6 -: Януари 18, 2008, 02:53:58 pm »
на Дамян Дамянов, ако се не лъжа

Неактивен galadriel

  • Закоравял
  • ***
  • Публикации: 147
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #7 -: Януари 18, 2008, 03:00:25 pm »
и в този дух ето нещо - надявам се да ви хареса:

Уморена беше кацнала на дъното
и там ме видя – пълзящ и ровещ,
в дребни грижи и мисли дребни затънал,
окайващ себе си, молещ.

Уморена бе, но разказа ми приказка
за белите облаци горе, за вятъра,
за звездите отблизо, отразени в зениците,
за крилете си, като тези на чайките.

За мъжа, който си срещала там някога,
за черната кожа и очи омагьосващи,
за порива волно да лети срещу вятъра,
за трапчинката, малка магьосница.

Как на мен поразително той е приличал
и очите ми, макар и кафеви са същите,
“Кой свали черната кожа?” попита,
и “Защо не се бориш, а бавно затъваш?”

“Сега се качи на крилете ми, мили,
макар уморена, ще ти покажа какво си загубил,
после всичко е в теб – ако искаш - търси ме,
ако искаш при мен да се върнеш – ще можеш”.

Неактивен -

  • Готин
  • ****
  • Публикации: 366
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #8 -: Януари 19, 2008, 08:19:41 am »
Деснико, не се стеснявай - давай нататък...получава се интересно... (clapping)

Неактивен SiLeNcE

  • Новодошъл
  • *
  • Публикации: 4
  • Рейтинг: +0/-0
Re: Приказки за "Лека нощ"
« Отговор #9 -: Януари 19, 2008, 11:18:05 am »
на Дамян Дамянов, ако се не лъжа
(wave) Да на него е :)
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.