Чарлз Буковски. Адски циничен, но много любим
"Момичетата, които следвахме до вкъщи"
В прогимназията двете най-хубави момичета бяха
Ирен и Луйс.
Те бяха сестри;
Ирен беше с година по-голяма, малко по-висока,
но беше трудно да избереш между
двете;
те бяха не просто хубави, а
удивително красиви,
толкова красиви,
че момчетата ги избягваха,
те се ужасяваха от Ирен и
Луйс,
които не страняха въобще;
дори се държаха по-приятелски от повечето,
но
се обличаха малко по-
различно от другите момичета;
винаги носеха копринени дълги чорапи върху
високи токчета,
блузи,
поли,
нови тоалети
всеки ден;
и един следобед
приятелят ми Болди и аз ги проследихме
от училище до вкъщи;
нали разбираш, ние бяхме един вид
лошите момчета в околността,
така че това малко или повече
се очакваше.
Вървейки на десетина крачки зад тях
не говорехме,
просто ги следвахме,
наблюдавайки
грациозното им полюшване,
баланса на
бедрата.
Толкова ни харесваше, че
ги проследявахме от училище до тях
всеки ден.
После те влизаха в къщата,
ние стояхме на тротоара отвън,
пушехме цигари и си говорехме.
“Някой ден” - казах на Болди,
“те ще ни поканят вътре в
къщата и ще ни
ебат”
“Наистина ли мислиш така?”
“Разбира се.”
Сега,
50 години по-късно,
мога да ви кажа - това никога не стана
– независимо от всичките истории, които
разказахме за момичетата;
да, това е една мечта, която
те кара да продължаваш
тогава и
сега.
