из дневника на :

[Gribbo]

Откъс от дневник на младия Мичурин

Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.

23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.

1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.

13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.

14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.

11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.

20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.

26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.

14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.

1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.

2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.

4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?

23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.

8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.

11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?

[Gribbo]

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги
прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път.
Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70
метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото
упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на криеница.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

[Gribbo]

продължение на предишния дневник

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги
икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно
излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на
селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията
старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии
вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка
вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме
дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и
продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че
всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

[Gribbo]

и още 1 продължение

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това
тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни
прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и
пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за
професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и
премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме,
държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е
летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се
поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих
вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той
строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки
глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три
кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм
по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака.
Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше
Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна
защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя с работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров
катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с
чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с
бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този
случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров,
пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

[Gribbo]

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

[Gribbo]

Дневникът на Хан Аспарух



19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Прави по три събрания на ден, вече и кучетата му се смеят. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.



7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра - мен, Баян и Котраг и накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно - как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.



8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беша празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи: "Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.

Защо не? Циците й не са никак лоши.



62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.
73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзърска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.



1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.



20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!



84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката.

Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е. Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами - славянки. Ще го ударим на разврат.



87 ерхар, 3548 лето

Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!

Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва - да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

[Gribbo]

Из дневничето на едно извънземнУ

Ден 1.

Още пътуваме към Земята. Нищо интересно. Едни и същи звезди. Има ги и при нас. Понеже сме гъзари, още преди 15 341 236 години и 3 месеца си заровихме малко военна техника под повърхността на планетата, която ще ударим сега. И сега пътуваме само с лек ръчен багаж. Умно решение от наша страна – нямате си и най-малка представа колко поскъпна междузвездният транспорт през последните няколко хиляди години Разбира се, напръскахме всичко с анти-корозионен лак преди да го закопаем. Само не питайте как сме предвидили тези тук къде ще си построят градовете – ние извънземни ли сме или какво? А тогава нямахме почти никакви проблеми.

Всъщност някои от работниците не се върнаха с нас. Носеха се слухове, че са се разболели при загадъчни обстоятелства. Както и да е – вероятно е нещо дребно. Аз съм изключително горд, че ще участвам в тази война.

Целият ми род се състои от воини – дядо ми навремето е участвал в колонизирането на Марс. Това е първата ми мисия в тази част на галактиката.

Ден 2.

Пристигнахме. Земята е интересно място. Синьо-зелено. Чувам как някакъв тип преразказва действията ни. Бива го с историята. Но аз се чувствам малко глупаво – наистина ли има нужда някой и да обяснява какво правим.

Ден 3.

Тръгнахме да се спускаме към машините. Разбира се, можем да го направим и чрез съвсем нормална телепортация, която открихме още преди 20-на милиона години, но със светкавици е доста по-ефектно – тези човеци яко се шашкат и настава голям фън. За съжаление си има своите недостатъци, доста ме боли задника като се сблъсквам с асфалта, и после пет минути съм напълно неработоспособен, но какво да се прави – show must go on.

Нямам търпение да ги подхванем тия. Аз се намирам на доста висок пост във военната йерархия и съм на бойното поле единствено по собствено желание. От данните от разузнаването съм си харесал някакво кранистче и ще го гоня до дупка. Един ветеран от съседния отряд пък яко е набрал на някой си Уил Смит. Копеленцето било наритало доста задника на баща му, който се бил тук в предишна война като наемник, преди 7-8 години.

Тук е мястото да отбележа колко много съм впечатлен от хората – успяват да си построяват и възстановяват градовете наново доста по-бързо отколкото смогват да ги унищожават колегите извънземни ...

Ден 4.

Почнааме ги. Няма шега няма измама – машините се държат отлично. Почти не личи, че са стояли толкова време под земята. Като чистак-нови са. Доволен съм. Ще черпя инженерите. Харесах си една тълпа и голямо пуцане падна.

Открих бъг в лазерите - изпаряват хората, но не и дрехите им. Ще го впиша в доклада си. Дано го оправят защото е досадно – какво ще правим после с толкова много дрехи. По едно време ми стана еднообразно. И точно тогава мернах в навалицата кранистчето. Избяга ми.

Ден 5.

Всичко върви по план. Напредваме добре. Тези обаче не се дават без бой. Не знам само защо не си използват яденото оръжие. Предполагам ги е страх да не си съсипят планетата. Но какво всъщност си мислят, че имаме намерение да правим ние с нея накрая – да я облагородим може би?! Ха-ха. Взривихме един влак. Ефектно беше. Но го оставихме да се движи както си гори само и само да шашнем за пореден път човеците.

Носим си малко семена от специална червена трева и мислим да ги засадим и да видим как ще виреят тука на Земята. Ако потръгне ще направя големи мангизи от това. Пак мернах краниста в друга тълпа. Погнах го с лазера, но отново успя да се измъкне. Несъмнено е повратлив. Колегата ми отдясно вече цял ден киха. Накарах го да си вземе отпуск и да посети доктор. Каза, че ще иде утре.

Според последните ми наблюдения хората стават изключително агресивни едни към други, когато са поставени в стресова ситуация. Дори имам чувството, че ако ги бяхме оставили да се избият сами, щяха да го сторят далеч по-ефективно от нас самите.

Ден 6.

Днес по някое време имаме разузнавателна мисия долу на земята. Щастлив съм, омръзна ми да карам това нещо и искам малко разнообразие. А и тайно се надявам да хвана най-накрая кранистчето – някакво странно влечение изпитвам към него като че ли ... Влезнахме в една къща. Интересно е. Един от колегите намери някакви снимки. Казах му, че излишно място нямаме и освен ако не са порно изобщо да не ги взима. Иначе, докато обикалям из къщата, имам странното чувство, че пропускам нещо важно ... Видяхме и някакъв странен кръгъл предмет. Според данни от разузнаването, тук го наричат “колело”. Интересна технология – ние нямаме такава. Смятам да предложа да направят експериментален трипод с подобни “колела” – че с тия крака доста друса понякога ... Не намерихме никого в къщата.

Тъкмо когато се качих в машината, един от генералите ми се обади и започна да ме занимава с глупости. Не можело да оставяме след нас планетите червени, а да сме се размотавали из тях със сиви на цвят машини. Не било нито естетически издържано, нито вече модерно. И заповяда да боядисаме всички триподи червени. Откъде да намеря толкова много червена боя? Каза да съм се оправял сам – не съм бил малък. Онзи кихащия днес не дойде на работа. Дано се оправи скоро.

Ден 7.

Получих последната сводка от разузнаването. Едва не умрях от яд докато я четох - за малко съм се разминал с кранистчето в онази къща. А според шпионите той е някакъв деградирал социопат с дъщеря истеричка и малоумен син. Не му е лесно на горкия човечец. По последни данни се е събрал с някакъв луд, който копае тунели. Според разузнаването на тоя последния това не му било за първи път.

Още се чудя какво да правя с боята. Един колега ми даде визитка на някой си бай Киро от Горубляне. Къде, по дяволите, се намира това Горубляне ...

Ден 8.

Днес изведнъж ме осени гениална идея откъде да взема червена боя. Решението е било през цялото време пред очите ми. Гордея се със себе си - толкова съм умен. Тревата, която засадихме, още никне. Нямам търпение да свия първата цигарка с нея – доста помага при стреса.

Ден 9.

Върнах се пак в района около къщата. Имам коварен план да подмамя краниста, използвайки дъщеря му. Не, бате, бил съм на какви ли не планети, но такъв глас като нейния никъде другаде не съм срещал. Според мен ще е добре да я използваме като ултразвуково оръжие. С няколко такива като нея ще превземем тази планета за нула време, ебем ти триподите ...

Планът проработи. Хванах ги за ушите и двамата. Малката как пищи само –за малко да ми изпочупи страничните стъкла. Най-накрая. Подготвих и подредих личната си квартира. Нямам търпение да се срещна с него. Но нещастникът ми врътна гаден номер точно когато го прекарвах през засмуквателя. Ох. Доста ме заболя от това. И цял трипод загубихме. Добре, че притежаваме технология за запис на съзнанията ни буквално всяка секунда. Което ни прави практически безсмъртни. Така, че – лоуднах си последния сейв и отново съм на линия. При това с чисто нов трипод.

Ден 10.

Днес още сутринта денят започна криво – мъмриха ме, за това че съм съсипал машина. Не трябвало да поставям емоциите и личните си чувства над професионализма. Заплашиха, че ще ме върнат обратно на родната планета на поста Шеф на Военната Академия. Не, не искам да се връщам там – това е най-голямото село в нашата галактика ...

А защо ли имам чувството че и по-лошо ще става.

Бродех си съвсем кротко из поредния град, когато видях едни гарги да кацат и да се разхождат по корпуса. Еби му майката, явно нямам щит. Не успях да разбера какво точно става, защото точно в този момент ме опукаха с някакви базуки. Отново се лоуднах, но този път в орбита, на безопасно разстояние от Земята, тъй като бях извикан на спешен брифинг.

Оказа се, че някакви бацили на тази планета ни убивали. Е само това липсваше. Чак сега ли са го открили това. Не знам как така сме тръгнали на война с такава отчайваща некадърност и некомпетентност в бойните ни редици. Някой пак не си е свършил работата. Беше взето решение засега да се изтеглим и да изчакаме докато виновникът за това безотговорно деяние не бъде открит и не понесе своята отговорност. Ще има процес.

След последните реформи в съдебната ни система очаквам да има присъда след не повече от 5 милиона години. Явно ще трябва да си взема отпуск дотогава. Започнах да се подготвям. Чернилката, за която ви разправях в началото, нещо злорадства ...

Чух, че расата му не била особено популярна тук на Земята та рано или късно ще си намери майстора. The Kuklux Klan is not as forgiving as I am, my nigga … Полетът ми към родната планета е след малко. Не знам кога ще се върна пак. Ще ми липсва тази планета. И ме е яд, защото се оказа, че и червената ни трева не може да вирее тук. Никога не ми е вървяло в бизнеса ...

[Gribbo]

Дневник на руски терорист

Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!

[Gribbo]

Из Дневника на един иракски войник


ден 1. Днес чакахме САЩ да свитнат свидния Садам
ден 2. Днес чакахме Аллах да свитне свидния Садам
ден 3. Днес чакахме САЩ да свитнат свидния Садам
ден 4. Днес чакахме Аллах да свитне свидния Садам
ден 5. Днес чакахме САЩ да свитнат свидния Садам
...........
ден n<45. Да му еб@ майката, ако днес никой не свитне любимия Садам, аз ша го свитна
ден 45. Аллах акбар!!!!! Садам го нема вече! Да здраствует Хамриканските освободители! Пък и да е жив ша му е.....

[Gribbo]

Студентски дневник:
. .
29.II. - Гладен съм
30.II. - Гладен съм
1.III. - Гладен съм
2.III. - Дадоха стипендията
3.III. - Не помня
4.III. - Не помня
5.III. - Не помня
6.III. - Гладен съм
7.III. - Гладен съм