Буто е създаден през 60-те години на миналия век от японеца Татцуми Хиджиката. Той създава така нареченото “бяло буто”. Буто се дели на бяло и черно. “Буто” значи на японски стъпка. Черното буто се приема като танц на мрака, но не в онази отрицателна светлина, за която се говори в лириката. Това е мракът, непознатата страна на битието и на Аза. Буто-философията е много интересна и има значение за самото изпълнение. Това е изследването на вътрешното пространство на човека, на вътрешния пейзаж. Буто е един много дълъг път навътре, а не навън. А всъщност, тръгвайки навътре и ставайки много искрен със себе си, тогава ставаш искрен с тези, които са насреща ти. Буто е танц на емоцията и крайните усещания. В Европа това е един от най-експресивните танци, които съществуват днес и се смятат за съвременни. Буто е танцът на личното творчество. Това го отличава и от модерния танц, защото е танц на индивидуалния автор. Буто не се появява случайно. В Япония има предпоставки за това - буто е създаден като контра на навлизането на европейската традиция, на европейския класически танц. Японците тогава са казали: “И ние имаме танци”. Те имат и други разновидности - и кабуки, и ноно, но те са традицонни. Буто е встрани от тази традиция. Освен това буто е повлиян изключително от II Световна война, от падането на атомната бомба. С това се обясняват крайните усещания, усещането за смъртта. В буто смъртта съществува изключително като образ. Не е случайна отпусната поза на тялото. Начинът на ходене е характерен. Войната, откъснатите ръце и крака - всичко това е била явна картина в Япония по онова време и е провокирала Хиджиката да създаде това изкуство.
