Приказки за "Лека нощ"

[Lady Lara]

Една съвременна приказка

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.

Тогава взе голям буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен.Те отговориха утвърдитело. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сега професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "Да" .

Тогава професорът взе две кутии бира от бюрото и изсипа съдържанието в съда, което изпълни празното пространство между песъчинките.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко останало и останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които за важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата ?"
Професорът се усмихна. "Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви... Винаги ще се намери място за две бири."

[Vegal]

ПРИКАЗКА ЗА КЪСМЕТА


Имало едно време един беден човек.Всеки ден отивал в града преминавайки по дървен мост.Минавал и се оглеждал.

И така години наред.Никой не знаел къде живее, с какво се храни и как оцелява.Виждали го всеки ден , на моста.

Местният богаташ също го виждал - всеки ден.Един ден решил да стори добро и се сетил за бедния човек, който всеки ден минавал по моста.

Рано сутринта се качил на колата си , отишъл на моста и оставил една торба злато за бедняка.

Същия ден , в ранни зори бедният човек отново се запътил към града с надеждата хората да се смилят над него и да събере нещичко за храна.В началото на моста се спрял и си казал :

-Минавам по този мост от години.Познавам всяка кривинка и камъче.Защо да не го мина днес със затворени очи?!

Речено-сторено.
Беднякът преминал мостът със стиснати очи на път към града.