Да забравям ли, ми няма смисъл! Всеки човек, който е оставил, дори една положителна емоция в мен, който ми една мала частица от себе си, заслужава да се помни!
Трудното е човек да се научи да не страда от раздялата, което е доста трудно, защото нокой не обича да губи каквото и да било, но пък си казваш, такъв е живота и помниш само доброто! А колко време отнема да разбереш, че живота найстина е такъв, хммм, ми всеки си знае сам за себе си!
Казват, че времето лекува, възможно е, знам ли, аз не съм се лекувал!
