Не мисля, че е напълно изключено такава връзка/брак да просъществува (говоря за разлика 15 и нагоре години), но просто ми се вижда неестествено.
Ясно е, че за любовта няма граници и т.н и т.н, но все пак...
Според мен в основата на едни дълготрайни отношения, в които са включени общ дом, общи отговорности, деца, лежат, освен любовта разбира се, и сходните интереси, сходните идеи за света, сходните планове за бъдещето и сходният ритъм на живот.
Някак си ми се струва странно жена на 30, все още в разцвета на силите си, все още градяща кариера, защото е завършила преди няколко години, все още неизгубила духа за забавления и купони, все още имаща стотици избори да направи, засягащи бъдещето й, все още имаща нужда от свобода за да може да ги прави без да засяга живота на други да е обвързана с 45-50 годишен мъж. В неговият случай периодът на активно градене на бъдещето е приключил, вече е намерил път, по който ходи от поне десетина години, колкото и младежки дух да има едва ли темпото му на живот и забавления би било същото като на младата дама.
Такива отношения биха били основани на изключително много компромиси от едната или другата страна, които рано или късно ще станат прекалено много за понасяне - или мъжът ще трябва да поеме почти всички отговорности за да може жената да се развива професионално и личностно или жената ще трябва да направи прекалено много компромиси с кариерата и свободата си да се развива.
По-скоро биха доминирали отношения учител-ученик, защото по-възрастният и съответно по-"мъдрият" ще има чувстото, че знае какво е най-добро за по-младия и ще се опитва да влияе на изборите за собственото му бъдеще. Които може да не са в съответствие с желанията на по-младия. Би имало постоянно напрежение.
Разбира се ако условията споменати по-горе са изпълнени (общи цели, общи планове за бъдещето, интереси и т.н) причината за неуспеха на връзката би била друга, зависеща от самите индивиди.