Измина веч почти година
откакто Ванката се появи.
Събра той форумна дружина,
неспираща да пише до зори.
Тук водеха се люти битки-
добър ли е Иван или пък лош.
И винаги след хейтърските критики
изправяше се фенството на нож.
Интриги,страсти,обяснения в любов
и луди партита до късна доба.
Понякога към Ванко-жален зов
да пусне песничка, на феновете за награда.
Следяхме всяка стъпка на героя,
подарък купихме-с любов и от сърце.
Засипвахме с претенциите свои
талантливото и дръзко мъж-дете.
Тъй неусетно станахме приятели,
споделяхме тревоги и мечти
и никога не спирахме да вярваме,
че Ваньо към върха ще полети.
И днес,на твоя имен ден,
благодарим ти,Ванко,за това,
че ти направи делника ни оцветен
и толкова надежди тук събра.
Честит празник,Иване.
П.П. Стихотворението не е мое произведение.
