AГЛАЯ /Алито/
Тя пристигна една събота сутрин.
Припряно свали 2 куфара от багажника на малката си кола...
Качвайки се по стълбите , разглеждайки новата си квартира и мислейки гласно, каза:
-Боже, боже...майко, мила!
До къде стигнах, до къде се докарах...
Ама, като съм такава наивница!
Остави куфарите в една от двете стаи и се върна за останалите си неща.
Слизайки надолу, срещна една от вероятните обитателки на дома.
Огледаха сe резервирано и Новата каза:
-Аз...сега се нанасям тука, ама много разнебитено, бе! Защо не си изметете, изчистите...навсякъде боклуци...
Жената, стреснато я погледна и отминавайки измърмори:
-Ми, такова е....
Когато багажа беше внесен, Новата взе решение да се представи на съседите си.
Позвъни най-наред на вратата в ляво.
Показа се млад мъж на около 30,със слушалки на ушите си, навъсен и вдигайки вежди, мълчаливо зададе въпроса си:
-Кво си се развъняла, ма...гледам мача..
Новата изобщо не се стъписа от вида му, не разчете и знаците и усмихната каза:
-Аз току що се нанесох тука и така...да се запознаем...
Мъжът, безмълвно посочи с пръст табелката на вратата, на която пишеше -ИВАН ИВИЛОВ-
= физик =
и тръгвайки да затваря вратата, чу:
-Простак!
Той за миг се поколеба дали да не и прати някой поздрав, но се задоволи здравата да тресне вратата...
Новата се ослуша и..май долови, че отвътре за по-сигурно, оня каза:
-Вещица такава....
Е, това преля чашата и Новата ритна два ритника на вратата, помисли си ..,,да пукнеш дано,, и доста изнервена извади цигарите си, запали и дълбоко вдиша успокоителната доза....
След минута време, тя мислеше вече много по-миролюбиво-
,,боже, божееее, кви са тия селяни, кво е тва чудо бе..
един няма свестен...луди хора....и тоя от ляво..... Ивилов....еб--о си е м---ата, къде се натресох?''
Деня беше малко мрачен , изнервящ, пълен с неприятни срещи и най-доброто за момента беше да се прибере, да сложи в порядък мислите и вещите си и ...
после да анализира положението си и да вземе РЕШЕНИЕТО.
Онова трудно решение, което тя отлагаше.......
