Срещнахме в сайт за запознанства. Аз - мъж на 44 години, самотен трок драйвер в Америка. Тя - жена на 38 години от града под тепетата, с 3 висши образования и на стабилна работа. Постепенно кореспонденцията ни прерасна в разговори по телефона, с дълги вечери пред камерата на Скайп и с обещания при първото ми идване в България да се срещнем.
Не вярвах на запознанства онлайн, но желанието ми да срещна Истинската жена ме изкуши. Не съм предполагал, че връзката ни ще тръгне толкова бързо. Още на първата вечер ме накара да останем в апартамента й да правим секс. Заминах си на следващия ден. Мислех, че всичко е било до там. За моя голяма изненада, тя ме попита искам ли да дойде при мен? При мен? На село? Съгласих се. Дойде, запознах я с майка ми, представих я на сестра ми. След това пак отиване до големия град, среща с родителите и роднините и... без да знам, вече ме бяха приели като дългоочакваният зет в къщата. Почивката ми беше само месец и заминахме заедно зад Океана. Радвах се, че съм с любимата жена... Но тя знаеше цената - знаеше, че изплащам камион, че в момента деля квартирата си със сестра ми... знаеше, че съм бил женен. Това не беше пречка за амбициозна жена като нея. Пристигнахме. Започнах работа, тя седеше вкъщи и проучваше възможности. Срещна се с професори, с издатели на вестници, проведе разговори с адвокати. Навсякъде й казваха едно и също: „Без език не може!”. Казваха й: „Приеми новата реалност!”. Очакванията за парите, които изкарвах, бързо я отрезвиха и след 4 месеца тя започна работа. Стокер в магазин за хранителни стоки. Желанието й беше да напуснем квартирата и да заживеем отделно... Наех нов апартамент, обзаведох го, давах всичко от себе си. Купувах всичко, от което имахме нужда, карах часове без сън и почивка, за да спечеля 30 мин. време, за любимата жена. Постепенно започнаха да идват споровете, дребните търкания и тя заяви, че си заминава... Билетът още й беше в джоба - фиксирана дата на 30 август 2009 г. Разбирах, че това не е нейния начин на живот. Съгласих се... След 15 мин. се върна и каза, че остава и че ще се бори за нас. Искахме да си имаме деца, да създадем семейство. Правех всичко по силите си, но все не беше достатъчно. В началото на зимата разбрах за първата й лъжа. Плачейки, ми обясняваше, че сестра й е останала без отопление. И въпреки че нямахме, решихме да изпратим 1000 долара за покупката на нов климатик. Намираше претексти, с които да изпраща пари зад граница. След по-малко от месец сериозно си нараних крака. Стигнахме до решение, че трябва да се лекувам в България. Заминах за месец. Всеки ден се виждахме на Скайпа, говорехме с часове в компанията на моята сестра и моята майка. Докато един ден тя реши да ми направи подарък... Задигайки кредит картите ми и много лични вещи. Всичко бе изпипала докрай... Закупуването й на самолетен билет през Мюнхен, покупките й онлайн във „Виктория Сикрет”, парфюмите й от„ ТМА-Груп”, компютърът й от „ Лаптоп БГ”, невероятно скъпите „I-phone”-и от индийски магазин в Чикаго. Беше предвидила моето завръщане, обратния й полет, получаването на сметките, работата на сестра ми. Всичко беше изпипано... Какво трябва да сториш на любим човек, че толкова да те мрази? Обирайки те, задигайки личните ти документи, документите ти на компанията, документите ти за собственост на коли и камиони. Колко лъжи е трябвало да изречеш, настройвайки родителите си срещу мен, колко лъжи е трябвало да кажеш, за да настроиш приятелите си, за да ги убедиш, че си жертва, че ще останеш без покрив над главата си, за това, че ще останеш на улицата, за това, че си потисната, унизена... разочарована? Толкова ли убедителна беше в това, че да накараш всички да ме мислят за злодей, че дори да повярват в лъжите ти, че да ти изпращат пари от България, за да можеш да си платиш квартирата за цяла година? Толкова ли беше убедителна в убежденията ти към тях, завличайки и тях с обещания на връщане на парите, веднага щом се устроиш? Колко усилия ти струваха фалшивите усмивки пред майка ми, заплашвайки впоследствие, че ще запалиш къщата, където живеем? Каква ли беше вярата на родителите ти в теб, че майка ти лично да ми каже, че малко си ме ограбила? Каква беше причината, накарала те да правиш записки по трансфери на банкови сметки от тези на сестра ми, към други сметки? Това ли беше отплатата за жената, която те водеше по лекари, която ти намери работа... Която не те спираше, когато искаше да се срещнеш с приятели. Която, имаше смелостта да ти каже, че не си„ фактор” в къщата, дето не си купила и една салфетка...
Това ли бяха широко афишираните ти умения, заложени в автобиографията ти:
1. Умения за работа в екип;
2. Комуникативност;
3. Отговорност;
4. Лоялност;
5. Коректност.
Всички тия въпроси са насочени към теб, М. М. Защо? Това ли беше подаръкът, който ми беше приготвила? А може би отговорът беше в това, че майка ми не е извадила фалшифицирани документи за ранно пенсиониране, подобно на твоята... Може би, защото баща ми не крадеше с камиона, подобно на твоя, или пък сестра ми не изписваше рецепти, откраднати без знанието на лекарите, с които общува? А може би отговорът беше в това, че просто не те водех по кръчми, защото самият аз не бях „кръчмарско чедо”... Може би отговорът беше в това, че аз не бях една измислена личност като приятелите ти във Фейсбука... Стремейки се да се сближаваш по интереси със заместник–министри, богати, но нещастни съпруги на известни бизнесмени... А може би отговорът беше в това, че аз планирах живота си и за мен Той не беше просто изтеглянето на късметче от същата мрежа за „социални контакти”?
Според мен достатъчно основания да постъпиш така. Е, успех....
P.S. Всяка прилика с лица и събития НЕ Е СЛУЧАЙНА!
