... А през това време, седемте козлета наблюдаваха продължилата вече около 5 часа игра на лоса с вълчо и пускаха дарадонки от смях. На заден план в далечината един срещу друг стояха Робин худ и Вилхелм тел, които смятаха веднъж за винаги да решат кой е е най-добрия стрелец (разбира се, след Били хлапето) чрез дуел. Малко в страни край един малък лагерен огън се бяха наредили Винету, последния мухикан, танцуващия облак и танцуващия с вълци. Те въртяха лулата на мира и се обзалагаха, кой ще спечели дуела. В този момент Никита и Вега се спогледаха, Ники лепна един шамар зад врата на Васко, а Вега му каза:
- пак са УтнЙесИ
Стоящи една срещу друга, двете банди бяха прекъснати от мъжът със зимния камуфлаж, който се спускаше от баира върху ски и крещеше:
- БЯГААААААААА... - и се разцепи в едно дърво - все пак е трудно да караш ски в гората и то по сред нощ.
Странно, но той уцели точно това дърво, на което майните умело бяха скрили откраднатите вещи. От него падна всичко, което беше изчезнало от купона.
Васко съзря новите си чехли - подарък от Никита, но бързо забрави за тях като видя разбитото кашонче с уиски.
Тогава мъжът с камофлажа се изправи и каза:
- БЯГАЙТЕ БЕ, ИДВА ЛАВИНА
В този момент всички погледнаха към баира и видяха в далечината приближаващата ги опастност. Без да му мислят, всички се втурнаха към бункера под къщата на Васко. Имаха около една минута преднина преди да ги настигне злата участ на снежния склон.
На половината път, Васко се сети за чехлите, които му бяха много скъпи (нали са подарък) и реши да се върне - нали е пил - смел е. Пред лицето на лавината, Васко нямаше никакво време, но на няколко крачки от пантофите, той видя и касетофона - дилема. Ами сега, кое да избере.
- защо са ми пантофи ако нямам рап - си помисли той - логиката му беше желязна.
Без да губи повече време, хвана касетофона и хукна да бяга, но вече беше късно. Необмислената постъпка щеше да му струва скъпо, но момент преди да бъде хванат в снежната прегръдка, се появи вещичката, която също се беше върнала за да си вземе метлата. Прелитайки край него, тя хвана касетофона, знаейки, че Васко не би го пуснал и отлетя заедно с него. Лавината мина под тях и продължи към горската бърлога. Летейки с метлата, двамата я последваха и наблюдаваха последствията от нея. Лавината издаваше силен грохот като конница на Аспарух и със същата сила прегази къщичката на Васко все едно беше ромейска войска.
Тази гледка заедно със счупеното уиски дойде на Васко в повече. В очите му се четеше болка и въпреки, че се опитваше да я скрие, по едната му буза потече сълзичка. Опасността беше преминала.
Вещичката гу ръгна и му каза да не се притеснява.
- по-късно ще ти дигнем нова
- дай сега да видим, кой се е спасил - и започнаха да ровят в снега върху къщурката.
По това време, от долу в бункера ...
Мъжът с белия камуфлаж предвидливо връзваше лоса за да не стават грешки, а вълчо си ближеше раните (т. е. г*зъ) от 5 часовия "филм" с лоса. В страни, две силни жени - Вега и Ники, поставени в кризистна ситуация обсъждаха ...
Внимание: Все още не си регистриран! Без регистрация нямаш възможност да използваш всички функции на форума. Регистрирай се сега.
