...Това означава да нямаш вяра на никой, дори и на себеси, а това не би ти донесло нищо добро в живота и ще ти причини много страдания. Вярата в нещо, каквото и да било, е голяма сила, която поради една или друга причина, често превръща мислите в реалност. - всеки сам избира в какво да
Нещо като да си реалист? Не много оптимист, но и никак песимист.
Частта със страданията не ми е много ясна. Смятам, че такива страдания са по-привични на вярващите, които в даден момент установяват, че са вярвали сляпо, упорито и в крайна сметка безнадеждно в разни неща. Без значение, дали вярата им е предадена или останала неоправдана от тях самите или от някой друг.
Анкета