Взимам отношение по темата единствено поради възможността да се разглежда двустранно....
1. Изневярата към себе си - случвало ми се е да пристъпвам принципите си с цел да постигна компромисно решение (нали съм добро дете и всячески гледам да избягвам конфликти
) В този ред на мисли изневярата към себе си, за мен е много по-трудна ....
2. Изневяра към партньора ми - в никакъв случай не бих казала, че това не мога да го направя. За мен всичко се свежда до това дали изпитваш липса на някакъв вид емоция...ако със сегашния ми приятел имах необходимост от нещо, което помежду ни липсва и не можем да го постигнем...бих била искрена (осъзнавайки трудността) за да му призная своите страхове и вероятно познавайки крайните си реакции бих се разделила с него. Мразя да бъда лъгана, мразя да залъгвам човека, които е до мен, както и себе си. И за да затвърдя мнението си, държа да кажа, че думите ми не са празни, а основани на преживяни вече ситуации....
Конкретно по въпроса: Не, не съм .
Уф...
, ето за това предпочитам да ви пусна една песен....
http://www.youtube.com/watch?v=dmZ03Q7AoaU (The video's owner prevents external embedding)
Анкета