сетих се за една българска поговорка, дето по дрехите посрещаме, а по ума изпращаме.
за протокола: дънки деним и петладжанена тениска с готина рисунка на котка и с дълъг надпис на френски, дето сега отгоре-надолу и заради заобленостите ме мързи да го чета. червени wrangler-ови чехли тип джапанки за 35 лв /!!!/ от разпродажба /юпиии!

/ и бежовка кожена /тип шагренова/ спортна чанта. на врата едно кафеникакво сваровско сърце на кожена каишка от милото, на лявата ръка кожена кафява два пръста дебела гривна, дето всички я мислят за часовник, а часовникът ми .... хааа!

е на другата ръка.
като стигнах до очилата, се сетих за едни препоръчения, дето четох оня ден:
наръчник на хубавицата... и си отдъхнах, че поне откъм очила го докарвам

п.п. това ми беше разписването тук за дълго време напред - по-различно едва ли ще се облека скоро